Ян Бодуен де Куртене

Ян Нечѝслав Игна̀ци Бодуен де Куртене (на полски: Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay) е виден полски^[1] и руски^[2] езиковед, славист, спечелил световна слава с лингвистичните си трудове и по-специално с теорията си за фонемите.^[3]

Ян Бодуен де Куртене Jan Niecisław Ignacy Baudouin de Courtenay
Роден	13 март 1845 г. Радзимин, Руска империя
Починал	3 ноември 1929 г. (84 г.) Варшава, Полша
Погребан	Варшава, Полша
Учил в	Карлов университет Хумболтов университет на Берлин Варшавски университет Ягелонски университет Лайпцигски университет
Научна дейност
Област	Филология
Учил при	Измаил Срезневски
Работил в	Казански университет Тартуски университет Ягелонски университет Санктпетербургския университет Варшавски университет
Видни студенти	Миколай Крушевски, Стефан Младенов, Анатолий Генко, Кажимеж Нич, Хенрик Улашин, Ян Розвадовски, Витолд Дорошевски
Известен с	изследванията си на фонемите
Повлиял	Ватрослав Облак, Стефан Младенов
Семейство
Баща	Александер Бодуен де Куртене
Майка	Ядвига Добжинска
Съпруга	Цезария Прифке (1876 – 1878) Ромуалда Багницка (1882 – )
Деца	Цезария, Зофия, Швентослав, Евелина, Мария
Подпис
Ян Бодуен де Куртене в Общомедия

Биография

Ян Бодуен де Куртене е роден на 1 март 1845 година в полското градче Радзимин. Негов далечен предшественик е бил френски аристократ, който се заселва в Полша. Ян Бодуен де Куртене е поляк по рождение, но по-голямата част от живота си прекарва в Русия, където основава две известни лингвистични школи – Казанската и Петербургската. Учи във Варшава, Прага, Йена и Берлин. В периода 1874 – 1883 година работи в Казанския университет, а след това става преподавател в Тартуския университет, където работи от 1883 до 1893 година. Последователно преподава в Ягелонския университет (1893 – 1900), в Санктпетербургския университет (1900 – 1918) и във Варшавския университет (от 1918).^[3][4][5]

Видният български езиковед Стефан Младенов е първият лингвист от България, който директно се повлиява от идеите на Ян Бодуен де Куртене.^[3]

Библиография

• Einige Fälle der Wirkung der Analogie in der polnischen Deklination (1868)
• О древнепольском языке до ХIV столетия (1870)
• Опыт фонетики рязанских говоров (1875)
• Z powodu jubileuszu profesora Duchińskiego (1886)
• O ogólnych przyczynach zmian językowych (1891)
• Próba teorii alternacji fonetycznych (1894)
• Кашубский „язык“, кашубский народ и „кашубский вопрос“ (1897)
• Myśli nieoportunistyczne (1898)
• Szkice językoznawcze (1904)
• Krzewiciele zdziczenia (1905)
• Jeden z objawów moralności oportunistyczno-prawomyślnej (1908)
• O języku pomocniczym międzynarodowym (1908)
• Zarys historii językoznawstwa, czyli lingwistyki (glottologii) (1909)
• Charakterystyka psychologiczna języka polskiego (1915)
• Zarys historii języka polskiego (1922)
• Mój stosunek do Kościoła (1927)
• Spostrzeżenia nad językiem dziecka (1974)

Литература

• Jakobson, R. (1972). „The Kazan school of Polish linguistics and its place in the international development of phonology“. In: Jakobson, R. (ed) Selected Writings. Vol. II: Word and Language. Hague: Mouton.

Бележки

1. Iłowiecki, Maciej. Dzieje nauki polskiej. Warszawa, Wydawnictwo Interpress, 1981. ISBN 83-223-1876-6. с. 219 – 220.
2. Бодуэн де Куртенэ, Иван Александрович // Новая иллюстрированная энциклопедия. Кн. 3. Би-Ве. – М.: Большая Российская энциклопедия, 2003, 256 с.: ил. – С. 27 – 28. ISBN 5-85270-195-5 (кн. 3), ISBN 5-85270-218-8.
3. Ян Бодуен де Куртене // „Българистично лингвистично наследство. Портрети и творби на български и чуждестранни учени“. Научен проект на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, 26 февруари 2016. Посетен на 28 март 2016.
4. Биография на Бодуен де Куртене на сайта www.kjo.filg.uj.edu.pl (посетен на 29.03.2016 г.)
5. Lenček, Rado L. Jan Baudouin de Courtenay – Vatroslav Oblak's master and teacher // Slavistična revija 45 (1/2). 1997. с. 405 – 419. Посетен на 29 март 2016.