Яким Игнатиев

Яким Игнатиев (Игнатов) Златков е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Яким Игнатиев
български революционер
Роден	14 август 1870 г. Кратово, Османска империя
Починал	7 юни 1901 г. (30 г.) Солун, Османска империя
Учил в	Софийски университет

Биография

Учители и ученици от Солунската гимназия през 1888 – 1889 учебна година. Яким Игнатиев е шести на втория ред от ляво надясно.

Яким Игнатиев е роден на 14 август 1870 година в Кратово, тогава в Османската империя. Син е на кратовския аза Игнат Бояджия, който според Ефрем Каранов е „най-силният поддържател на българщината в Кратовско“.^[1] Брат му Иван Златков също е революционен деец, а сестра му Ана е женена за Ефрем Каранов.^[2] Братовчед е на друг изтъкнат революционер – Павел Шатев. През 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия.^[3] Преподава една година в българското училище в Одрин,^[2] след което завършва математика в Софийския университет през 1893 година. Става учител в българската екзархийска гимназия в Одрин през 1897 година.^[4] До 1900 година е член на Одринския окръжен революционен комитет. Основава комитета в Узункьопрю, на който за председател е избран Манасий Лучански.^[5] След това Яким Игнатиев учителства в Сяр и е член и на Серския окръжен революционен комитет на организацията. През март 1901 година е извикан в Солун и избран за член на Централния комитет, тъй като членовете на предишния са арестувани при Солунската афера. Загива при нещастен случай вследствие на неправилно боравене с оръжие. Това става на 7 юни, когато с Иван Гарванов и Никола Ризов проверяват получена наскоро нелегална пратка револвери.^[6][7][8]

Бележки

1. Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 404.
2. Каранов, Ефрем. Спомени. София, Издателство на Отечествения фронт, 1979. с. 403.
3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
4. Пандев, Константин. Националноосвободителното движение в Македония и Одринско 1878-1903. София, Гутенберг, 2000. с. 151.
5. Димитровъ, Лазаръ. Развоя на революционното движение въ Одринския вилаетъ // Илюстрация Илиндень 3 (93). Илинденска организация, мартъ 1938. с. 7.
6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 63.
7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 113.
8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 182-183.