Ябланица (на македонска литературна норма: Јабланица; на албански: Jabllanica) е село в Северна Македония, в община Струга.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ябланица.
| Ябланица Јабланица | |
| — село — | |
 Стара къща в селото | |
  Ябланица | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Струга |
| Географска област | Дримкол |
| Надм. височина | 831 m |
| Население | 553 души (2002) |
| Пощенски код | 6336 |
| Ябланица в Общомедия | |
География
Селото е разположено в областта Дримкол в прохода между планината Ябланица от юг и Радук от север.
История
В XIX век Ябланица е българо-помашко село в Дебърска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ябланица (Yablanitza) е посочено като село със 120 домакинства, като жителите му са 18 помаци и 348 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Ябланица има 850 жители българи християни и 110 българи мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ябланица е смесено село българи, помаци, албанци и турци в Дебърската каза на Дебърския санджак със 137 къщи.[3]
По-голямата част от християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ябланица има 64 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ябланица има 832 българи екзархисти и 160 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[5]
Към 1910 година селото брои над 150 къщи, от които десетина помашки, 57 сърбомански и останалите български.[6] Според статистика на вестник „Дебърски глас“ в 1911 година в Ябланица има 85 български екзархийски, 47 патриаршистки и 21 помашки къщи. В селото работи сръбско училище с 1 учител и 11 ученици.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 64 души от Ябланица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 553 жители.[9]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 545 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 7 |
Църкви и параклиси
В селото има няколко църкви и параклиси. „Свети Илия“ е изградена в 1886 година и преосветена от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски в 1996 година, не е изписана. „Света Богородица Пречиста“ е изградена в 1976 година и осветена в 1978 година от митрополит Ангеларий Дебърско-Кичевски. Също не е изписана, но иконите в нея са от 1845 година, изработени от Дичо Зограф[10] и други зографи, което потвърждава, че е градена върху по-стара църква. „Свети Мина, Виктор и Викентий“ е изградена в 1975 година, а осветена на 24 ноември 2001 година от владиката Тимотей. Не е изписана, а иконите на иконостаса са от 1826 година, което също показва, че и тя е градена върху по-стара църква. На 17 юни 2003 година митрополит Тимотей поставя темелния камък на църквата „Преполвение“. Манастирът „Свети Илия“ е изграден в 1954 година.[11]
Параклисът „Света Петка“, е изграден в 2002 година, параклисът „Свети Никола“ – в 1996 година, параклисът „Света Петка“ – в 1994 година и параклисът „Света Неделя“ – в 1997 година.[11]
Ябланица е едно от селата от Дримкол с много известни строители. Най-значим е първомайстор Иван (II половина на ХVІІІ век – 1850). Негово дело от началото на ХІХ век е прословутия Шпилски мост до Дебър, северното жилищно крило на Бигорския манастир (1814), жилищните корпуси на Кичевския манастир (18420 – 1843). Известен строител е и уста Стоян който между 1832 и 1838 година строи църквата „Свети Георги“ и високия ѝ дворен зид в Лазарополе, Мала река. По-късно в 1867 година синът му Ильо Стоянов издига и нейната камбанария. Майстор Велко Кръстев Йованов е създал в 1866 година църквата „Свети Георги“ и нейната камбанария в село Орешец, Белоградчишко. По време на Първата световна война майстор Стойко Леков, заедно със сина си Аврам, издига храма „Свети Атанасий“ в село Радиовце, Тетовско (1917).
Личности
- Родени в Ябланица
Аврам Стойков Леков, строител, автор на църквата „Свети Атанасий“ в Радиовце, 1919 г.- Богдан Алексиев (Алексов), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[12]
- Васил Велев (Вельов) Спасов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, 4 рота на 1 дебърска дружина[13] Загинал през Първата световна война.[14]
- Велко Кръстев Йованов, майстор строител
Витомир Долински (р. 1961), писател от Северна Македония- Глигор Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, каменоделец, основно образование, 1 дебърска дружина[15]
- Димитър Домазетов (1865 – 1903), деец на ВМОРО
- Добре Ставрески (1933 - 1994), певец от Република Македония
- Доне, български революционер, член на Ябланишкия комитет на ВМОРО[16]
- Евто Велов, строител, автор на Часовниковата кула в Чупрене, 1899 г.
- Ильо Наумов, български революционер, деец на ВМОРО
- Наум Пейчинов (1880 - 1913), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
- Петко Домазетовски (р. 1935), северномакедонски фолклорист и писател
- Спасе, български революционер, член на Ябланишкия комитет на ВМОРО, убит в 1913 година от сърбите[17]
- Цветко Стоянов (1872 – ?), български революционер
- Други
- Александър Гюрчинов (1934 – 2015), режисьор от Северна Македония, по произход от Ябланица
- Гьоре Будинов, български революционер, по време на Илинденско-Преображенското въстание води сражение на 18 юли 1903 година при село Ябланица.[18]
- Милан Гюрчинов (1928 – 2018), литератор от Северна Македония, по произход от Ябланица
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
