Ючбунар

Ючбунар (или: Юч Бунар; от тур.: Три кладенци) е историческото име на квартал в западната част на центъра на София. Днес кварталът е по-познат като „Възраждане“, идвайки от името на района, в който се намира.

Ючбунар
— квартал —
Ючбунар 42.702244, 23.309941 Ючбунар
Страна	България
Област	Област София
Община	Столична община
Част от	София

Квартал „Ючбунар“, отбелязан на първия устройствен план на града. Източник: Kodeks

Църквата Св. Никола Софийски в квартал Ючбунар, началото на ХХ век. Източник: Стара София

Граници

Ючбунар граничи на изток, по бул. „Христо Ботев“, с централната градска част, на север Владайската река, или „каналът“ (бул. „Сливница“) разделя квартала от Банишора, границата на запад между Ючбунар и Коньовица в края на XIX век е естествената преграда на Владайската река, но по-късно след регулирането и проектирането на бул. „Окръжен“ (сега „Константин Величков“) същият става новата граница между двата квартала, за южна граница на квартала се приема бул. „Александър Стамболийски“ (по онова време – бул. „Клементина“), макар че исторически той се простирал чак до ул. „Три уши“ (вкл. днешната Зона Б-5). Именно в тази част на квартала – на юг от бул. „Клементина“ се оформя и еврейската махала.

Възникване и заселване

Квартал Ючбунар с градината при църквата „Св. Никола“, на снимката ясно се вижда сградата на еврейското училище (сега 134 СОУ „Д. Дебелянов“). Източник: Стара София

Преди Освобождението „Ючбунар“ се е наричала местността западно от градската стена (съвпадаща приблизително със сегашния бул. „Христо Ботев“), разположена върху заливната тераса на Владайската река. За бедствията, които често е предизвиквало неблагоприятното разположение на квартала, разказва Иван Вазов.^[1] Заселването на Ючбунар започва през 1889 г.,^[2] когато при управлението на кмета Димитър Петков започва мащабната градоустройствена трансформация на София, при която евреите, изселени от старата еврейска махала на предосвобожденска София са преместени в Ючбунар, който се оформя като нова еврейска махала, останка от която е Еврейският културен дом на пл. „Възраждане“. Освен тях в Ючбунар парцели за заселване получават и бездомници и бежанци. След 2 години тук вече живеят 1500 семейства и кварталът е парцелиран и достига своята естествената граница на север и запад – Владайската река. Така през 1891 г. програмата за предоставяне на парцели на бездомни е прекратена.

Облик

Ючбунар винаги се е отличавал със своя пролетарски характер: населен предимно от работници, занаятчии, евреи, бежанци и други хора с нелека съдба.^[3] Чавдар Мутафов нарича Ючбунар „република на мъченици“.^[4] Стъргалото на Ючбунар е ул. „Пиротска“, а „сърцето“ на квартала е градинката (която в началото на XX век е площад) до църквата „Св. Никола“ (наричана някога „Св. Никола Ючбунарски“) на ъгъла на ул. „Пиротска“ и ул. „Опълченска“. Друго култово място в квартала е кръчмата „Сивия кон“, датираща още от първите години на заселването на квартала, за чието своеобразно наименование разказва Георги Каназирски-Верин.^[5]

Кварталът е запазил отличителния си облик с неговите стари кооперации и къщи. В последните години е започнало и по-модерно строителство.

Външни препратки

• Розите на Ючбунар и кебапчетата на Зона Б18

Източници

1. „Наводнението“ Иван Вазов, „Драски и шарки“
2. "Социално-класовото зониране на софийското население при капитализма (1878 – 1944)" Г. Георгиев, сп. „Българска етнология“, бр.3 – 4, 1979 г.
3. „5 минути София – кварталите“: Ючбунар (ВИДЕО) // dariknews.bg, 14 февруари 2022. Посетен на 28 август 2023.
4. Ючбунар(гротеска)® Чавдар Мутафов, 1941 г.
5. Ючбунар Георги Каназирски-Верин, „София преди 50 години“, С. 1947 г.