From Wikipedia, the free encyclopedia
Юнчии или често членувано Юнчѝите[1] или Юнчиито[2] (известно и с турското си име Юнджулар, Юнджилар, Юнчулар, на гръцки: Κύμινα, Кимина, до 1926 година Γιουντζήδες, Юндзидес[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Делта в област Централна Македония.[4]
| Юнчии Κύμινα | |
  Юнчии  Юнчии  Юнчии | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Делта |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 3 m |
| Население | 3210 души (2021 г.) |
| Основаване | XV век |
| Пощенски код | 573 00 |
| Телефонен код | 23910 – 4 |
Юнчии е разположено в областта Вардария в Солунското поле на 25 километра западно от град Солун. Селото е слято с разположеното на запад бежанско селище Неа Малгара.
Селото първоначално се нарича Чадъркьой. Селото е основано около средата на XV век от християни, отглеждащи коне за нуждите на кавалерията.[4] Принадлежи на муката на пазачите на ливади.[5] Систематичното отглеждане на коне в тази област на устието на река Вардар се споменава дневника на венецианеца Джовани Мария дели Анджиолело, който минава през тези села през 1470 година: „... жителите донесоха от Мала Азия и отгледаха коне от хубава порода. Това отглеждане се извършваше с детелина, която се отглеждаше от християнските жители на селището.“ Детелина на турски е юнджа, от което селото получава името Юнджида или Юнджилар. Юнчиите е част от вакъфа на Гази Евренос бей и муката на пазачите на ливади за отглеждане на кобили, камили и диви коне. Около 1750-1800 година Юнчиите има 110 къщи. През 1771 година селото плаща испенч харадж - годишен данък от 3740 сребърника. През 1771 година има сто и осемнадесет (118) семейства, които през 1886 година стават сто и петдесет (150).[4]
Първоначалното селище е било на североизток от сегашното място, южно от горичката Мусия,[5] по-близо до Вардар, където днес е църквата „Свети Нектарий“, на мястото на първата църква на селището. В началото на XIX век селото е преместено на сегашното си местоположение, за да се избегнат наводненията от Вардар. През селото до 1880 година[5] е минавал ръкав на Вардар, започващ от местността Кревасария северно от Коняри и преминавайки през буйната гора Мусия от извисяваща се брястове, тополи, аврамови дървета и върби, достига до местността Камци, югозападно от Юнчиите. Ръкавът разделя селото на две махали. Ръкавът се разделя на две, едното корито минава покрай малкия чифлик Затфоро и излиза в морето, а другото се отправя на юг към местността Попова бара (Πόποβα μπάρα).[4]
През 1818 година жителите построяват църквата „Св. св. Петър и Павел“, чиито руини са запазени.[4]
Селото е чисто българско село в Солунска кааза на Османската империя, едно от 37-те села и 10 чифлика в Солунското поле, принадлежащи към Камбанийската епархия с център в Кулакия (Халастра).[4] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Юнци като българско село.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Юдзида (Youtzida), Камбанийска епархия, живеят 900 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Унчите (Untchyté) е показано като село с 230 домакинства и 1424 жители българи.[8] В 1885 година селото има 150 домакинства.[4] В селото пуска корени католическата пропаганда. От 1865 до 1869 година в католическата църква „Св. св. Петър и Павел“ служи отец Поликарп Анастасиадис.[9] Според гръцки данни униатските семейства първоначално са 16, в края на века се удвояват, но след няколко години стават само 5.[4]
В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Юнчии живеят 890 българи християни.[10] Населението е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Юнчиите (Yountchiité) има 640 патриаршисти гъркомани и 208 българи униати. В селото функционира гръцко училище.[11] В 1894 - 1895 година директор на основното гръцко училище е Димитриос Папайоану. Училището има 45 ученици и в него преподава един учител. През 1906 година шестдесет и осем (68) ученици посещават основното училище, в което преподават двама учители преподават, а 20 ученици посещават смесеното начално училище с четири класа, където преподава тесалийцът Дарданис. 48 деца посещават детската градина на учителката Андромахи Ксантиду.[4]
Според преброяване от 1905 година Юнчии има 780 жители,[4][5] според гръцки данни елинофони и славофони патриаршисти и няколко семейства униати.[5]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Юндзидес (Γιουντζίδες) е славяногласно село в Кулакийската епископия с 650 жители с гръцко съзнание. В селото работи гръцко четирикласно смесено училище и детска градина с 68 ученици (20 мъже и 48 жени) и 2 учители.[12]
Жителите на Юнчиите се занимават основно с отглеждане на добитък: коне за нуждите на кавалерията, крави, биволи, овце, прасета, кокошки и много патици и гъски в богатите води и със селско стопанство: отглеждали са детелина, ечемик, сусам, фасул, фасул, леща, нахут, царевица, много зеленчуци и малко пшеница. Лови се и риба във Вардар и в Ениджевардарското блато - змиорки, гули, щуки, костури. В гората се ловят зайци, фазани, диви свине, лисици, порове, вълци, а през зимата диви патици и диви гъски. Около селото има много дървета и обширно блато с буйна растителност от тръстика, къпини, върби.[4]
През декември 1910 година властите заселват в местността Кукмус западно от Юнчиите, мюсюлмани бошняци, бежанци от анексираната от Австро-Унгария Босна. Тези мюсюлмани тероризират местните жители и произволно заграбват земите им.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Юнчии са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
През пролетта на 1914 година гръцките власти арестуват българския униатски свещеник в Юнчиите и го отвеждат в Солун, а 30-ината български униатски семейства са записани като православни гърци. Униатският епископ в Солун Епифаний Шанов пише протестно писмо до властите в Солун, но не получава отговор.[14]
До 1915 година жителите на Юнчиите си набавят вода от ръкавите на река Вардар, след като първо я пресяват, за да отстранят листата, почвата и жабите. В 1915 година е направен първият сондаж на мястото, където се намира сегашната водна кула.[4][5]
В „Етнография на Македония“, издадена в 1924 година, Густав Вайганд описва Йонджида като българско село на българо-гръцката езикова граница:
| „ | От другата страна на Вардар само селото Колакия е гръцко. Валмаса (Валмадес) е, напротив, българско (Гопчевич го дава гръцко), също и Йонджида, която Гопчевич съвсем е забравил.[15] | “ |
В 1926 година селото е прекръстено на Кимина по предложение на учителя и секретар на общината Георгиос Симбулидис, произхождащ от Северозападна Мала Азия, в района на Витиния, където се намира планината Киминас. В Киминас е имало известен манастир, в който е учил Никифор Фока, преди да се възкачи на императорския трон на Византия. Оттук произлиза и ученият Севастос Киминитис (1625 - 1702).[4]
След 1955 година горичката Мусия започва да се унищожава и накрая е превърната в ниви.[5]
Васил Атанасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[16] Георги Алексов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО,[17] умира на 7 ноември 1913 година заточен на Трикери[18] Георги Василев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[19] Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[20] Григор Мичев (Мичов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[21] Ефтим Буковалов,(1896-1934) войник в Османската армия, дезертирал по време на Балканската война при български части, по-късно бежанец в Карлово, починал след побой в карловската полиция по време на управлението на Деветнадесетомайците Мария Божинова (1882 - 1938), българска учителка и общественичка[2] Харитон Марков (Χαρίτος Μάρκου), гръцки андартски деец, четник при капитан Петру, арестуван е и лежи 2 години в затвор[22] Христо Принджев (Χρήστος Πρίντζος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[23] Станислав Буковалов (р. 1957), български журналист и писател, по произход от ЮнчиитеSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
