Юен Шъкай

Юен Шъкай (на традиционен китайски: 袁世凱, на опростен китайски: 袁世凯, на пинин: Yuán Shìkǎi) е китайски държавен и военен деец.^[1]

Юен Шъкай
Президент на Китай
Мандат	10 март 1912 – 6 юни 1916
Предшественик	Сут Ятсен
Наследник	Ли Юанхун
Лична информация
Роден	16 септември 1859 Сянчен, Империя Цин
Починал	6 юни 1916 Пекин, Република Китай
Съпруга	Юй Ишан
Деца	Юен Кедин, Юен Кевен
Професия	пълководец
Подпис
Военна служба
Години	1881 – 1916
Войни/Битки	Китайско-японска война Боксерско въстание Синхайска революция
Юен Шъкай в Общомедия

Известен е в китайската история като авторитарен политик и военен диктатор, а така също и като президент (1912 – 1915) с широки пълномощия, самопровъзгласил се за император (1915). Водач е на Бейянската армия.

Биография

Роден е на 16 септември 1859 година в провинция Хънан.

Възглавява реакционните китайски кръгове през Синхайската революция през 1911 година. От 1912 година е първият избран президент на Република Китай. Разгромява революцията и установява военна диктатура от 1914 година.

На 12 декември 1915 г. провъзгласява себе си за император на Китайската империя. Неговите безкрайни репресии, неспособността му да решава належащите държавни проблеми и манията му да преследва опонентите си обръщат всички партии в страната против него. В крайна сметка самопривъзгласилият се император е принуден да се откаже от титлата си.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Юен Шъкай.

Юен Шъкай умира от бъбречна недстатъчност на 6 юни 1916 година, оставяйки страната в хаос.

Бележки

1. Shan, Patrick Fuliang (2018). Yuan Shikai: A Reappraisal, The University of British Columbia Press. ISBN 978-0-7748-3778-1.