From Wikipedia, the free encyclopedia
Schneider Electric (произн. „Шнайдѐр Електрѝк“) е френска енергийна машиностроителна корпорация, производител на оборудване за енергийни подкомплекси на промишлени предприятия, проекти за гражданско и жилищно строителство, центрове за обработка на данни.
Schneider Electric S.E. Schneider & Compagnie | |
Главният офис на Schneider Electric (Le Hive – „Кошерът“), която е първата сертифицирана по ISO 50001 сграда в света | |
Тип | Публична компания |
---|---|
Търгувана като | Euronext: SU |
Индустрия | Електроенергетика, машиностроене, електротехника |
Предшественик | Schneider et Cie |
Основаване | 1836 г. (като Schneider & Cie) |
Основатели | Йожен Шнайдер Адолф Шнайдер |
Седалище | Франция: Рюей Малмезон, Франция |
Ключови личности | Жан-Паскал Трикоар (председател на съвета на директорите) Петер Хервек (CEO)[1] |
Служители | 168 000 (2023)[2] |
Продукция | решения за управление на енергията и системи за автоматизация |
Годишни приходи | 35,90 млрд. € (2023)[1][2] |
Оперативна печалба | 5,933 млрд. € (2023)[2] |
Чиста печалба | 4,003 млрд. € (2023)[2] |
Общо активи | 58,90 млрд. € (2023)[2] |
Собственик | Capital Group Companies |
Дъщерни компании | Invensys |
Уебсайт | se.com |
Schneider Electric S.E. в Общомедия |
Компанията е основана от братята Йожен и Адолф Шнайдер през 1836 г. чрез закупуването на стоманолеярната и ковашка компания Le Creusot, която произвежда индустриално оборудване в град Льо Крьозо от 1782 г. насам. Компанията става известна като Schneider frères et Cie., братята модернизират работилниците, като въвеждат английски машини и механизират производството. След смъртта на Адолф Шнайдер компанията е преименувана на Schneider et Cie. През 1838 г. компанията произвежда първия френски парен локомотив. От основаването си до края на Втората световна война компанията се занимава основно с производство на въоръжение, както за френската армия, така и за износ. По-специално, много артилерийски оръдия в Руската империя са или разработени и произведени в заводите на Schneider по поръчка на руското военно ведомство, или са построени в руски предприятия по лиценз на тази компания. През 1929 г. Крьозо-Шнайдер управлява компанията Skoda в Чехословакия.[3] От 1939 г. интересите на Schneider включват производство на промишлено и електрическо оборудване, корабостроене, металургия, минно дело и собствена банка, Union Européenne Industrielle et Financière. От 1942 до 1960 г. групата се ръководи от Шарл Шнайдер, последният представител на фамилията в ръководството. През 1949 г. той реорганизира групата; сформирани са три големи дъщерни дружества в областта на електротехниката, промишленото производство и строителството. Въпреки че френското правителство остава най-големият клиент на групата, износът започва да се увеличава и се откриват чуждестранни предприятия.[4][5]
През 60-те години на XX век започва партньорство с белгийската индустриална група Empain, основана през 1881 г. от белгийския инженер, индустриалец и предприемач Едуард Емпен. През 1969 г. двете групи създават общата холдингова компания Empain-Schneider. Компанията за стомана FAMH е купена през 1970 г., строителната компания Spie Batignolles – през 1972 г., а производителят на индустриални превключватели Merlin Gerin – през 1975 г. През 1976 г. е закупен дялът на Westinghouse Electric в съвместното предприятие Framatome; то е създадено през 1958 г. за изграждане на атомни електроцентрали. През 1980 г. партньорството със семейство Емпен е прекратено и групата става известна като Schneider S.A.[4]
През 1982 г. правителството на Франсоа Митеран национализира всички големи банки във Франция, включително тази на групата Schneider S.A. Редица активи са продадени между 1981 и 1987 г., включително стоманодобивният и корабостроителният бизнес; основните области за Schneider остават електрическо оборудване, строителство и промишлена инфраструктура; ключови дъщерни дружества са Spie Batignolles (55% от приходите); Merlin Gerin (31%) и Jeumont-Schneider Industries (14%), като над 40% от приходите идват от операции в чужбина. В края на 80-те години групата започва да придобива компании, като първата е Telemecanique през 1988 г., последвана от покупки на американските компании Federal Power (1990 г., електрическо разпределително оборудване) и Square D Company (1991 г., за 2,23 милиарда щатски долара). През 1994 г. Square D, Merlin Gerin и Telemecanique са обединени, за да формират Schneider Electric, което става основното дъщерно дружество на Schneider S.A.[4] През 1997 г. Spie Batignolles е продадена на британската строителна компания AMEC.[6]
Ключово събитие в началото на XXI век става придобиването на най-големия производител на системи за непрекъсваемо захранване за компютърно оборудване, American Power Conversion, сделка на стойност 6,1 милиарда щатски долара, което става през 2007 г.[7]
През 2017 г. е закупен дял от 60% в британската компания Aveva, през 2023 г. делът е увеличен на 100%. През 2018 г. са закупени част от активите на индийската компания Larsen & Toubro в областта на електротехниката и индустриалната автоматизация. Германският разработчик на софтуер RIB Software е придобит през 2020 г.[8]
През януари 2021 г. изследователската компания Corporate Knights публикува версия на класацията на най-социално отговорните компании в света. Тя е оглавявана от френската Schneider Electric, която е на 29-о място година по-рано.[9]
Сред големите акционери към края на 2022 г. са BlackRock (7,3%), Sun Life Financial (6,8%), сътрудници (3,8%); съкровищните акции възлизат на 2,1%.
Корпорацията включва активите на няколко придобити компании, най-големите от които са American Power Conversion, Merlin Gerin, Square D, Telemecanique, като оригиналните търговски марки се запазват за редица продуктови линии (напр. APC by Schneider Electric, Square D by Schneider Electric).
Приходите за 2023 г. възлизат на 35,9 млрд. евро, разпределение по региони: Северна Америка – 34%, Азиатско-тихоокеански регион – 28%, Западна Европа – 25% (от които Франция – 6%), други региони – 13%.[2]
Подразделяне на дейностите към 2023 г.:[2]
Главният офис на Schneider Electric е в Рюей Малмезон, Франция от 2000 г.[10] Компанията използва международен оперативен модел,[11] при който нейният ключов персонал и голям брой служители са разпределени в главните офиси в Рюей Малмезон,[12] Хонконг[13] и Бостън[14].
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.