From Wikipedia, the free encyclopedia
Шафариковият триод e среднобългарски пергаментен ръкопис от края на XII или втората четвърт на XIII век. Представлява постен и цветен триод (триод-пентикостар).
Шафариков триод | |
Създаден | XII-XIII век |
---|---|
Първо издание | XIII век |
Оригинален език | среднобългарски, кирилица |
Според езиковите особености произхожда от Охридската книжовна школа. Написан е на кирилица с глаголически вписвания[1] и са изказани предположения, че има глаголически първообраз.[2]
Триодът спада към значимите ръкописи с наличие на музикалния знак тита (θ) и съдържа 55 тита-съчетания, които образуват 9 групи с различна повторителност.[3] В него е отбелязано най-ранното изписване в български паметник на тема хаплун, знак от семейството на титите, в съчетание с двойна оксия/дипли (´´) или двойна вария/пиазма (``), а също така и с двоен апостроф (ˈˈ).[4]
В миналото ръкописът е принадлежал на Павел Шафарик, а сега се пази в Руската национална библиотека (№ F.п.I.74).[5]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.