From Wikipedia, the free encyclopedia
Шарл-Йозеф Ламорал Франсоас Алексис де Лин (на френски: Charles-Joseph Lamoral Francois Alexis de Ligne; * 23 май 1735, Брюксел, Белгия; † 13 декември 1814, Виена, Австрийска империя) е 7. княз на Лин (1766 – 1814), фелдмаршал, дипломат на служба при Хабсбургите, и писател от Австрийска Нидерландия (Белгия), посланик в Русия, кореспондира си с Волтер и Русо.
Шарл-Йозеф де Лин Charles-Joseph de Ligne | |
княз, фелдмаршал, дипломат, писател | |
Роден | |
---|---|
Починал | 13 декември 1814 г.
|
Погребан | Виена, Австрия |
Религия | Католическа църква |
Герб | |
Семейство | |
Род | Дом Лин |
Баща | Клод Ламорал II де Лин |
Шарл-Йозеф де Лин в Общомедия |
Той е син на императорския и кралски фелдмаршал и държавен съветник Клод Ламорал II де Лин (1685 – 1766) и съпругата му принцеса Елизабет Александрина фон Залм (1704 – 1739), дъщеря на 5. княз Лудвиг Ото фон Залм (1674 – 1738) и принцеса Албертина Йохана фон Насау-Хадамар (1679 – 1716). Майка му умира, когато той е на четири години.
На 16 години той пътува до Виена и Мария Терезия го прави камерхер. Той следва класическа филология, история и военни науки. През 1752 г. влиза в регимента на баща си Ligne Infanterie и през 1755 г. се жени за княгиня Франциска фон Лихтенщайн (1739 – 1821).
През Седемгодишната война той се издига на полковник, и през Войната за баварското наследство (1778 – 1779) на фелдмаршал-лейтенант. За опита му през войните той пише книги.
От 1770 г. е доверено лице на император Йозеф II. През 1772 г. става рицар на австрийския Орден на Златното руно. През 1780 г. императорът го изпраща в Русия. През 1787 г. участва в пътуването на императрица Екатерина II в Крим у след това участва в Руско-турската война (1787 – 1792). Фамилията му се мести 1787 г. във Виена.
През 1808 г. Шарл-Йозеф става кайзерски кралски фелдмаршал. Той е член на брюкселската масонска ложа.[1]
Умира по времето на Виенския конгрес през 1814 г. и е погребан в „гробището Каленберг“ във Виена. На внука му Ойген дьо Линь (Еуген де Лин) (1804 – 1880) е предложена през 1830 г. кралската корона, но той я отказва.
Шарл-Йозеф се жени на 6 август 1755 г. във Фелдсберг за Франциска Ксаверия Мария фон Лихтенщайн (* 27 ноември 1739, Виена; † 17 май 1821, Виена), дъщеря на княз Емануел фон Лихтенщайн (1700 – 1771) и графиня Мария Анна Антония фон Дитрихщайн-Вайхселщет (1706 – 1777).[2] Те имат седем деца:[3]
Шарл-Йозеф има афера с графиня Мария Вилхелмина Йозефа фон Найперг (* 30 април 1738; † 21 октомври 1775, Виена), съпруга (от 1755) на княз Йохан Адам фон Ауершперг (1721 – 1795), дъщеря на граф Вилхелм Райнхард фон Найперг (1684 – 1774) и графиня Мария Франциска Терезия Кевенхюлер (1702 – 1760). Тя има (вероятно) афера и с император Франц I Стефан (1708 – 1765).[4]
Шарл-Йозеф има с Аделаида Фльори една дъщеря:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.