вид вирус From Wikipedia, the free encyclopedia
Шаркодифтерит е остра заразна болест при домашните и дивите птици, причинявано от епителиотропен вирус от род Poxviridae на семейството и рода Avipoxvirus.
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
| Шаркодифтерит | ||||||||||||||
 | ||||||||||||||
| Геном | ||||||||||||||
| Група I: двДНК вируси (dsDNA) | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Вирусите причиняващи шарка при отделните видове птици се различават един от друг, но са антигенно сходни. Заболяват кокошки, пуйки, пъдпъдъци, канарчетата, гълъби и много други видове птици. Има две форми на заболяването. Първата се разпространява при ухапване от насекоми (особено комари) като възникват поражения върху гребена и клюна. Птиците, засегнати от този вид обикновено се възстановяват в рамките на няколко седмици. Вторият вид се разпространява чрез вдишване на вируса и предизвиква дифтероидна мембрана в устната кухина, фаринкса, ларинкса, трахеята и конюнктивите. Прогнозата за тази форма е лоша. Съществуват ефективни ваксини против заболяването, които се използват масово в интензивното птицевъдство.
При гълъбите заболяването се причинява от гълъбовия вирус „Boreliota columba“.
В България птиците заболяват предимно през пролетта и есента. Боледуват птиците от всички възрасти, но младите са най-чувствителни.
Известни са единадесет вируса причиняващи шарка при различни видове птици
Вирусите са доста резистентни към факторите на околната среда и могат да перзистират няколко месеца.
Вирусът се разпространява по механичен път. Той се съдържа в голямо количество в крустите и при отлепянето им се разпространява. Комарите служат като вектор в пренасянето на вируса. Входна врата за вируса са нараняванията на кожата или лигавицата.
Различните типове вируси заразяват и различни видове птици. Младите птици са по-чувствитерни към заразяване
Шарковият вирус се размножава в епителните клетки на кожата, като предизвиква вакуолизираща дегенерация. На това място възникват възелчета, които впоследствие се превръщат в струпеи и опадват. При поразяване на лигавицата се наблюдават малки подутини. Същите се примесват с вторични инфекции от бактериален произход. Развиват се гнойно възпалителни процеси, съпроводени с образуване на дифтероидни налепи.
От входната врата вирусът бързо преминава в кръвта, при което възниква виремия. Посредством нея той попада в паренхимните органи като бъбреци, сърце и черен дроб.
Инкубационният период продължава в рамките на 4 до 10 дена.
Клинично заболяването се демонстрира в две форми кожна и дифтеринта. В някои случаи се срещат едновременно и двете форми на проявление.
Не е ефективно и икономически изгодно. Прилага се най-вече при екзотични птици и спортни гълъби. Прилага се симптоматично с цел ограничаване на крустите по кожата.
Използва се ваксина, която се прилага, чрез втриване на фоликулите на перата.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
