Четиридесет и седми пехотен ардински полк

Четиридесет и седми пехотен ардински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Четиридесет и седми пехотен ардински полк
Информация
Активна	23 септември 1912 – август 1913 1915 – 12 октомври 1918 1 юли 1939 – юни 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Гарнизон/щаб	Видин (1912 – 1913), Велико Търново, Ямбол, Добрич

Формиране

Историята на полка започва на 23 септември 1912 година, когато във Видин от състава на 3^-ти пехотен бдински и 15^-и пехотен ломски полк е формиран Четиридесет и седми пехотен полк.^[1]

Балкански войни (1912 – 1913)

Полкът взема участие в Балканска война (1912 – 1913) под командването на полковник Тодор Попов и влиза в състава на 2^-ра бригада от 10^-a сборна дивизия (Първа армия).^[2] Участва в Чаталджанската операция. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913) след края на която през август 1913 е демобилизиран и разформрован.^[1][3]

Първа световна война (1915 – 1918)

Четиридесет и седми пехотен полк е формиран на 12 септември 1915 година, при обявяване на мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) и влиза в състава на 3^-та бригада на 4^-та пехотна преславска дивизия. На 12 октомври 1918 г. е демобилизиран и разформиран, като състав му се придава към 7^-и пехотен преславски полк.^[1][4]

При включването на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[4]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Дружини: 4 Картечни роти: 1 Офицери: 62 Подофицери и войници: 3516	Коне: 378	Обикновени: 49 Товарни: 185 Специални: 4	Пушки и карабини: 3205 Картечници: 4

Втора световна война (1941 – 1945)

За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран съгласно заповед №1 от 1 юли 1939 година до 10^-а пехотна родопска дивизия в Ардино и получава името 47^-и пехотен ардински полк. Състои се от две дружини, първата дислоцирана в Ардино, втората в Златоград.^[3] В периода (1941 – 1942) е на Прикриващия фронт, а през 1943 година мобилизира чинове за 1^-ва ловна рота, която участва в акции срещу партизаните в Чипранска околия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 10^-а пехотна родопска дивизия, след което на 20 юли 1945 година се връща в Ардино и е демобилизиран.^[1] Със заповед № 5 от 24 януари 1946 г. на командира на полка, съгласно лично-поверително писмо № V-239 от 22 декември 1945 г. на командира на 10^-а пехотна родопска дивизия 47^-и пехотен ардински полк се разформира от 25 януари 1946 година.^[3]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Четиридесет и седми пехотен полк (23 септември 1912 – 12 октомври 1918)
• Четиридесет и седми пехотен ардински полк (1 юли 1939 – 25 януари 1946)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Полковник	Тодор Попов	Балканска война
2.	Подполковник	Йордан Аврамов	Първа световна война
3.	Полковник	Иван Харизанов	Първа световна война
4.	Полковник	Георги Тодоров	1939 – 1942?
5.	Полковник	Иван Пожаревски	1942 – 1944?
6.	Подполковник	Тодор Бочев	от 14 септември 1944

Други командири: Неделчо Ненов, Димитър Сърмаджиев

Бележки

1. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 71
2. Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I, стр. 645
3. ДВИА, ф. 357, История на фондообразувателя
4. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Портал „Военна история на България“