Чърно̀вища или Чернòвища (произношение в местния говор Чърнòвишча, на гръцки: Μαυρόκαμπος, Маврокамбос, до 1927 година Τσερνόλιστα, Цернолиста или Τσερνόβιστα, Церновиста[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.
| Чърновища Μαυρόκαμπος | |
| — село — | |
  Чърновища  Чърновища  Чърновища | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Географска област | Кореща |
| Надм. височина | 830 m |
| Население | 2 души (2021 г.) |
| Демоним | Чърновчѐни |
География
Селото отстои на 17 километра северозападно от демовия център Костур, в областта Кореща (Корестия) и на 2 километра източно от Кореща (Неос Икисмос). Разположено е в южното подножие на разклонението на Въро, разклонение на Вич (Вици), на 830 m надморска височина.[2]
История
Етимология
Според академик Иван Дуриданов името е първоначалнен патроним на -ишчи < -itji, който произхожда от фамилното име Чърнов, личното име Чърно, диалектни варианти на общобългарското Черньо.[3]
В Османската империя
В XV век в Чернохавище са отбелязани поименно 44 глави на домакинства.[4]
В края на XIX век Чърновища е чисто българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Чърнолища (Tchirnolista) живеят 600 гърци.[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Търновища (Tarnovischta) е посочено като село с 40 домакинства и 114 жители българи.[6]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Църновища има 260 жители българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Церновища е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 46 къщи.[8]
Между 1896 – 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[9]
Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 в Чърновища от 50 къщи останали само 5 неизгорени и са убити Дямо Марков (на 45 години), Ламбро Цилев (20), Мара Дерондовска (65).[10][11] Българският свещеник в селото отказва на искането на владиката Герман Каравангелис да се обяви за грък и е убит.[12]
През ноември 1903 година българският владика Григорий Пелагонийски, придружаван от Наум Темчев, Търпо Поповски, и председателя на Костурската българска община Григорий Бейдов, пристигат в Поздивища и раздават помощи на пострадалите при потушаването на Илинденското въстание семейства от Поздивища и Чърновища. Според Темчев преди да изгори Чърновища брояло 40 къщи и 50 семейства.[13] Убит е селският свещеник, защото отказва да приеме върховенството на Патриаршията. Селянин от Чърновища разказва: „Осъмъ дни слѣдъ Богородица... многобройна войска слѣзе отъ къмъ Вишени, мина прѣзъ селото ни, ограби го и го подпали. Ние бѣхме се изпокрили по горитѣ. До вечерьта изгориха всички кѫщи и плѣвни. Сега селянитѣ живѣятъ въ колибки. А много сѣмейства сѫ настанени въ училището, което остана здраво“.[14]
В началото на XX век цялото население на Чърновища е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чърновища има 368 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[15] Според Георги Константинов Бистрицки Черновища преди Балканската война има 45 български къщи.[16]
В 1915 година костурчанинът учител Георги Райков пише:
| „ | 1/2 ч. на югоизток от с. Дреновени на едно равно място до реката е разположено с. Черновища, което е прочуто с черновския фасул. Населението на това село са чисти българи и си говорят на български язик. За духовен началник признават Българския Екзарх Йосиф I и с и имат българска църква, свещеници, училище и учители.[17] | “ |
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Черновища е обозначено като българско селище.[18]
В Гърция
Селото не се отказва от Екзархията до влизането си в Гърция след Балканската война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църновища (Црновишта) има 40 къщи славяни християни.[19] В 1927 година селото е прекръстено на Маврокамбос, в превод Черно поле.[20] В 1932 година се регистрирани 56 българофонски семейства, 50 от които с изявено „славянско съзнание“.
Населението традиционно произвежда боб, ябълки, жито и грозде, като се занимава и частично със скотовъдство.[2]
В междувоенни период има засилена емиграция отвъд океана.[2]
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Христо Шукаров, Джамбазов, Кузо Шутков, Спас Генчев, Иван Хаджиев, Васил Бекиров, Атанас Флоринов, Пандо Генчев, Васил Влашев.[21]
В 1945 година в селото има 325 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.
Селото пострадва силно от Гражданската война (1946 - 1949), по време на която 20 семейства и още толкова отделни хора и малолетни деца го напускат и емигрират в източноевропейските страни. След войната продължава усилената емиграция отвъд океана.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пезница | Πεζνίτσα | Мирко Рема | Μικρὸ Ρέμα[22] | река |
Личности
- Родени в Чърновища
Ване Христов (? – 1904), български революционер от ВМОРО- Васил Черновски, български революционер, деец на ВМОРО, загинал.[23]
Димитър (Мито) Попов (Δημήτριος Παπαδόπουλος, Димитриос Пападопулос), гръцки андартски деец, агент от ІІ ред, член на местния гръцки комитет[24]- Ставре Цилев (Σταύρος Τσίλης), гръцки андартски деец
- Български общински съвет в Чърновища в 1941 година
- Христо Шукаров
- Джамбазов
- Кузо Шутков
- Спас Генчев
- Иван Хаджиев
- Васил Бекиров
- Христо Димитров
- Атанас Флоринов
- Пандо Генчев
- Васил Влашев[25]
Външни препратки
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
