Чайле

Чайле (на македонска литературна норма: Чајле; на албански: Çajla) е село в Северна Македония, в община Гостивар.

Чайле Чајле
— село —
Чайле 41.801667, 20.941944
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Гостивар
Географска област	Горни Полог
Надм. височина	994 m
Население	3070 души (2002)
Пощенски код	1243
Чайле в Общомедия

География

Изглед към Положкото поле и Шар планина от село Чайле

Селото е разположено в областта Горни Полог на един километър източно от град Гостивар на левия бряг на Вардар. В непосредствена близост до старото село Чайле работи мината за добив на пясък и камък „Чайле“.

Мина Чайле

Мината отблизо

История

В XIX век Чайле е село в Гостиварска нахия на Тетовска кааза на Османската империя. В 1870 година е построена църквата „Свети Атанасий“.^[1] Андрей Стоянов, учителствал в Тетово от 1886 до 1894 година, пише за селото:

„

С. Чайле. Близо при селото има не голѣма Пещера и при нея развалини отъ стара църква; това мѣсто селенитѣ наричатъ „Киево“ и казватъ, че въ старо време селото имъ така се е наричало, и че Чайле било наречено подиръ. Надъ селото, върху една тумба на Суха Гора има развалини, вѣроятно, на стара стражарница. Въ старо време тукъ вървялъ пѫтя отъ Скопие за Охридъ.[2]

“

Според Васил Кънчов селото през втората половина на века е изселено и е заето от албанци.^[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Чайле има 194 жители българи християни и 355 арнаути мохамедани.^[4]

Всички християнски жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чайла има 216 българи екзархисти и функционира българско училище.^[5] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 3 от 31 християнски къщи (от общо 111 къщи) в селото през юни 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.^[6]

В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Чайле е село в Чегранска община в Горноположкия срез и има 120 къщи с 686 жители българи и албанци.^[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 3070 жители.^[8]

Националност	Всичко
македонци	0
албанци	3028
турци	3
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	38

Църквата „Свети Атанасий“

Изглед към апсидата

Личности

Родени в Чайле

• Димо Трайков, опълченец участник в Кресненско-Разложко въстание в четата на Георги Пулевски
• Тодор Матев, български опълченец, ІІI опълченска дружина^[9]
• Руфи Османи (р. 1960), бивш кмет на Гостивар политик и университетски професор
• Шефит Джафери (р. 1960), албански революционер, командир на Армията за национално освобождение

Бележки

1. Guide for investments // Municipality of Gostivar. Посетен на 27 януари 2018.
2. Цитирано по: Селищев, Афанасий. Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии. София, Издание Македонского Научного Института, 1929. с. 65.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 93.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 214.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 124-125. (на френски)
6. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 300.
7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929, стр.26.
8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 13 септември 2007
9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 35.