Чаглаик

Чаглаик или Чеглаик (на турски: Çağalayık) е село в Източна Тракия, Турция, околия Лозенград, вилает Лозенград.

Чаглаик Çağalayık
— село —
Чаглаик 42.033056, 27.346111 Чаглаик
Страна	Турция
Регион	Мармара
Вилает	Лозенград
Надм. височина	347 m
Население	126 души (2000)
Пощенски код	39000
Телефонен код	0288

География

Селото се намира в северните склонове на Странджа, близо до границата с България.

История

След Руско-турската война 1828 – 1829 година 41 семейства се преселват в Бесарабия през април 1830 година.^[1]

При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Чаглаик силно пострадва. Всичките 91 къщи са изгорени.^[2]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 91 български екзархийски семейства.^[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Чаглаик е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[4] Селото е освободено по време на войната от четата на Димитър Ковачев.^[5]

Българското население на Чаглаик се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. От тях 40 български семейства се преселват в опразненото село Дингизово.^[6] В Чаглаик се заселва изселено от България турско население.^[7]

Личности

Родени в Чаглаик

• Георги Кирязов Стамболиев (1865 - след 1943), български революционер от ВМОРО
• Киряза Грудов, деец на ВМОРО, лозенградски сел­ски войвода на местната чета от 40 души^[8]
• Миле Петков, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков^[9]
• Мильо Узунов (1876 - 1947), деец на ВМОРО
• Стамат Димов (1872 – ?), български революционер, македоно-одрински опълченец
• Тодор Георгиев (1875 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров в Одринско^[10]

Бележки

1. Мещерюк И.И. Переселение болгар в южную Бессарабию. 1828-1834 гг. 1965г.
2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 79.
6. Указ № 582/обн. 29 декември 1959 г.
7. Панайот Маджаров, „За добросъседството на народностите, населявали Източна Тракия до началото на ХХ век и взаимовлиянията в духовната им култура“, МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА: НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ Сборник с изследвания и доклади от едноименната научна конференция, проведена в София, 2–3 декември 2011 г.
8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 36.
9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
10. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.