Църкви във Велико Търново

През времето на Втората българска държава в нейната столица Търновград (дн. Велико Търново) и околностите са изградени множество църкви и манастири, превърнали се в средища на духовен и културен живот и станали места за съхранение на исторически книги и паметници на българската история. Днес в града има много църкви и параклиси, както и манастир.

Патриаршеската църква на Царевец

Църквата „Св. четиридесет мъченици“

Църквата „Св. Димитър Солунски“

Недействащи църкви

Днес паметници на културата са недействащите църкви:

• Патриаршеска църква „Възнесение Господне, възстановена и изписана през 1981 г.
• „Свети четиридесет мъченици“^[1]
• „Свети Димитър Солунски“^[2]
• „Свети Петър и Павел“^[3]
• „Свети Георги“^[4]

В старата част на града са развалините на църквата „Свети Спас“ и Арменската църква.

Действащи църкви

• катедрала „Рождество Богородично“
• църква „Св. Кирил и Методий“
• църква „Св. Константин и Елена“
• църква „Св. Марина“
• църква „Св. Никола“
• църква „Св. Троица“
• църква „Успение Богородично“ – на мястото на девическия манастир „Св. Богородица Темниска“
• параклис „Св. Димитър“ – в двора на Професионалната гимназия по сградостроителство „Кольо Фичето“
• параклис „Св. безср. Козма и Дамян“
• параклис „Св. арх. Михаил“
• параклис „Св. Седмочисленици“ – в двора на НВУ „Васил Левски“^[5]
• параклис „Св. Мина“
• римокатолическа църква „Дева Мария на Броеницата“

Православен храм „Света Троица“

Търновски светци

Манастир Великата Лавра

• Патриарх Евтимий Български
• Патриарх Йоаким Търновски
• Йоан Търновски (Нови, Трапезицки)
• Патриарх Йоан Търновски
• Йоаким I Търновски
• Роман Търновски (Килифарски)
• Сергий Къпински (Капиновски)
• Теодосий Търновски
• Теофилакт Търновски
• Петка Българска
• Филотея Търновска

Бележки

1. Построена, украсена и стенописана по заповед на цар Иван Асен II и посветена на голямата му победа при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот кир Теодор Комнин. През XIII–XIV век е сред най-хубавите и най-богати църкви на манастира, наричан „Велика лавра“. В нея неведнъж е служил патриарх Евтимий.
2. Намира се под североизточния склон на хълма Трапезица на десния бряг на река Янтра. Тя е най-старата и точно датирана средновековна търновска църква. Свързана е с обявяването на въстанието през 1185 г. под ръководството на болярите Петър и Асен за отхвърляне на византийското владичество. В нея са коронясали първите владетели от Асеновата династия – Петър, Асен и Калоян.
3. Намира се в подножието на северния склон на хълма Царевец. Предполага се, че църквата е построена в началото на 13 век по инициатива на царица Анна-Мария Унгарска, за да бъдат поставени там мощите на Йоан Поливотски. В нея Калоян е бил провъзгласен за крал, а българският църковен глава – за примас.
4. Намира се под южния склон на Трапезица на десния бряг на река Янтра, в кв. „Асенова махала“. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,4 х 5,12 м. Построена е през 1612 г. върху основите на средновековна църква, която най-вероятно е функционирала през столичния период на Търновград.
5. Официален сайт на Българската православна църква^{[неработеща препратка]}