Цветана Георгиева Манева е българска театрална и киноактриса и политик. Председател е на Съюза на артистите в България от 1986 до 1989 година. Почетен професор на Нов български университет (2003).[2] Народен представител в българския парламент от 1976 до 1990 година и кандидат-член на ЦК на БКП (1981 – 1990).[3]
| Цветана Манева | |
| българска актриса и политик | |
| Родена | Цветана Георгиева Манева
|
|---|---|
| Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1963 – |
| Политика | |
| Професия | Актриса |
| Партия | БКП |
| Народен представител | |
| VII НС VIII НС IX НС [1] | |
| Семейство | |
| Баща | Георги Манев |
| Съпруг | Явор Милушев |
| Уебсайт | |
Родена е на 30 януари 1944 г. в семейството на известния пловдивски драматичен актьор Георги Манев.
През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на професор Моис Бениеш.
Дебютира в ролята на Еболи („Дон Карлос" – Фр. Шилер) (1967) в Пловдивския драматичен театър, където играе до 1979 г., когато се присъединява към трупата на Театър „Сълза и смях“ (1979 – 1991) и в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, Драматичен театър „Невена Коканова“ в Ямбол и Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ в Димитровград (1992 – 1993) и ТР „Сфумато“ (1993 – 1999). Играе в постановките на Театър 199: „Спорни сцени'81“ от Едвард Радзински, „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман, „Монолози за вагината“ от Ева Енслър, „...И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър, „КОКО“ от Саня Домазет, „Хората от Оз“ от Яна Борисова. Участва още в театър „Сфумато“ и Младежки театър „Николай Бинев“.
На Стената на славата пред Театър 199 има пано с нейните отпечатъци.
Член на СБФД (1974) – в УС. Първи заместник-председател на САБ (1982) и и.д. председател (1986 – 87).
Преподавател по актьорско майсторство в Театрален колеж „Любен Гройс“ (1993 – 2001).
Член на британското Шекспирово дружество.
Художествен директор на театралното издание на международния фестивал „Варненско лято“.
Има множество роли в театъра: в пиеси на Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Йовков, Стриндберг и др., но е по-известна с ролите си в киното: играла е в над 50 български филма.
Преди промените през 1989 г. Манева е била народна представителка в 7-о, VIII народно събрание и IX народно събрание; била е член на Пленума на Комитета за култура и на управителния съвет на Съюза на филмовите дейци. През 1982 г. е удостоена със званието „народна артистка“.
Манева е избирана и два поредни мандата за кандидат-член на ЦК на БКП – на XII и XIII конгрес.[3][4]
През 2004 г. получава орден „Стара планина“ за големите ѝ заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ.[5] През същата година Манева е удостоена и със званието Почетен гражданин на град Пловдив.
През 2018 г. участва в музикален клип на Азис.
Работи като преподавател по актьорско майсторство в Нов български университет.
- Заслужил артист (1975).
- Народен артист (1982).
- „Награда за женска роля“ за ролята на (Катето) от филма Трудна любов (Варна, 1974).
- „Награда за женска роля на САБ“ за ролята на (Нора) в пиесата Нора.
- Орден „Стара планина“ за заслуги в областта на българския театър и кино и по повод 60 години от рождението ѝ (2004).
- „Почетен гражданин на Пловдив“ (2004).
- Награда „Аскеер“.
- Награда „Икар“ на Съюза на артистите в България „за поддържаща женска роля“: за ролята на (Клитемнестра) в „Електра“, Театър „София“
- Награда за цялостно творчество на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2014).[6]
- Награда „Аскеер“ за цялостен принос към театралното изкуство (2022)[7]
- Еболи в „Дон Карлос“ от Фридрих Шилер
- „Спорни сцени'81“ от Едвард Радзински
- „Смъртта и момичето“ от Ариел Дорфман
- персонаж в „Монолози за вагината“ от Ева Енслър
- „...И човекът стана жива душа“ от Дейвид Хеър
- „КОКО“ от Саня Домазет
- „Хората от Оз“ от Яна Борисова
- „Опера за три гроша“ от Бертолд Брехт
- „Три сестри“ от Антон Чехов
- Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир
- Албена в „Албена“ от Йордан Йовков
- Сима в „По пътя“ от Виктор Розов
- Нора в „Нора“ от Хенрик Ибсен
- Фру Алвинг в „Призраци“ от Хенрик Ибсен
- Гитъл Моска в Двама на люлката от У. Гибсън
- Селимена в Мизантроп от Молиер
- Джулия в „Двамата веронци“ от Уилям Шекспир
- Беатриче в „Много шум за нищо“ от Уилям Шекспир
- Калуша в „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев
- Марица Ангелова в „През октомври без теб“ от Константин Илиев
- жената в „Нирвана“ от Константин Илиев
- Медея в „Медея“ от Еврипид
- госпожица Юлия в Госпожица Юлия от Аугуст Стриндберг
- Вирджиния Улф в „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ от Едуард Олби
- Бланш в „Трамвай „Желание““ от Тенеси Уилямс
- Антигона в „Антигона“ от Жан Ануи
- баба Велика в „Падането на Икар“
- баба Велика в „Луда трева“ от Йордан Радичков
- Княгина Марина във „Вуйчо Ваньо“ от Антон Чехов
- жената в „Януари“ от Йордан Радичков
- Женя в „А утрините тук са тихи“ по Б. Василиев
- Мод в „Харолд и Мод“ от Колин Хигинс
- Султана в „Преспанските камбани“ по Димитър Талев
- Бернарда Алба в „Домът на Бернарда Алба“ от Федерико Гарсия Лорка
- „Коловоз“ (1989) (Владимир Арро) – Нели
- „Разсед“ (1988) (Димитър Начев)
- „Призраци“ (1988) (Хенрик Ибсен), 2 части
- „Двама на люлката“ (1987) (Уилям Гибсън) – балерината Гитъл Моска
- „Под тревожните върхове“ (1986) (Драгомир Асенов)
- „Съединението“ (1985) (Пелин Пелинов), 3 части
- „Дежурната администраторка слуша“ (1985) (Борис Тъжнев)
- „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
- „Камбани“ (1984) (Генадий Мамлин)
- „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“ (1982) (Антон Дончев), 6 части
- „Жена премина кръстопътя“ (1980) (Антон Антонов-Тонич)
- „Пластове“ (1977) (Петър Кольовски)
- „В деня на сватбата“ (1966) (Виктор Розов)
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2018 | Далеч от брега | |||
| 2018 | Скъпи наследници (тв сериал) |
180 | България | баба Злата |
| 2014 | Досието Петров | България/Франция | майката на Мария | |
| 2013 – 2014 | Фамилията (тв сериал) | 39 | Рени Ковачева | |
| 2011 – 2016 | Под прикритие (тв сериал) | 60 | Цвета Андонова | |
| 2010 | Зад кадър | майката на Диана | ||
| 2004 | Единствената любовна история, която Хемингуей не описа | |||
| 2004 | Изпепеляване | майката на Калина | ||
| 2003 | Една калория нежност | 2 ч. | майката на Надежда | |
| 2002 | Лист отбрулен | леля Гичка | ||
| 2001 | Съдбата като плъх (тв) | България/Македония | приятелка на бащата | |
| 2001 | Версенжеторикс (Vercingétorix) Друиди (алтернативно заглавие) | Франция/Канада/Белгия | майката на Версенжеторикс | |
| 1997 | Ловджийска чанта (Il carniere) | |||
| 1996 | Платено милосърдие | маркизата | ||
| 1996 | Дон Кихот се завръща (Дон Кихот возвращается) | 2 ч. | Русия/България | донна Тереза |
| 1996 | Нечиста кръв (Necista krv) | ФР Югославия | майката на Софка | |
| 1995 | Търкалящи се камъни | България/Франция | Мария | |
| 1994 | Честна мускетарска (тв) | Мадлен | ||
| 1991 | Брътвежите на родилката (Les caquets de l'accouchée) | Франция | ||
| 1989 | Брачни шеги | 6 нов. | съпругата на доцент Стефанов (в новелата „Спасението“) | |
| 1987 | Нощем по покривите (тв сериал) | 2 | журналистката Диана Пеева | |
| 1987 | Мечтатели | Вела Благоева | ||
| 1987 | Ненужен антракт | Благовеста Радева | ||
| 1986 | Поема | Мира | ||
| 1985 | Похищение (Porwanie) | Полша/България | майката на Цветанка | |
| 1985 | Не се сърди човече | Майчето | ||
| 1985 | Забравете този случай | Мария, жена на Петров и секретарка на кмета | ||
| 1985 | Търси се съпруг за мама | майката | ||
| 1985 | Ян Бибиян | майката на Ян Бибиян | ||
| 1984 | Мечтание съм аз... (тв) | |||
| 1984 | Откога те чакам | сестра Цветана Николова | ||
| 1984 | Опасен чар (тв) | инспектор Ватева | ||
| 1984 | Наследницата (тв) | Ватева, следователка | ||
| 1984 | Издирва се... (тв) | Милкана | ||
| 1984 | Дело 205/1913 П. К. Яворов | Мина | ||
| 1984 | Кутията на Пандора (тв) | следователка | ||
| 1983 | Черно-бяло | Жана | ||
| 1983 | За една тройка...?! | Несторова | ||
| 1982 | Почти ревизия (тв сериал) | 4 | барманката Василена Василева | |
| 1982 | Под едно небе (Под одним небом) | СССР/България | Мария | |
| 1981 | Мера според мера (тв сериал) | 7 | Тъша, Бела Ица | |
| 1981 | Мера според мера | 3 | Тъша, Бела Ица | |
| 1981 | Милост за живите | д-р Филипова | ||
| 1980 | Дами канят | Пехливанова | ||
| 1980 | Въздушният човек | |||
| 1980 | Нощните бдения на поп Вечерко (тв) | Милка | ||
| 1978 | Пътят към София (Путь к Софии) (тв сериал) | 5 | България/СССР | |
| 1978 | Войната на таралежите (тв сериал) | 5 | класната, другарката Добрева | |
| 1978 | Служебно положение ординарец (тв) | Царицата | ||
| 1977 – 1982 | Четвъртото измерение (тв сериал) | 6 | Светла Божкова, скулпторка | |
| 1977 | Басейнът | Дора | ||
| 1977 | Хирурзи | Панова | ||
| 1977 | Изгори, за да светиш (тв сериал) | 7 | България/Италия/СССР/ГДР | Вера |
| 1976 | Вината | Снежа Хариева | ||
| 1976 | Да изядеш ябълката | Мария | ||
| 1975 | Буна | учителката | ||
| 1975 | Началото на деня | Мария | ||
| 1975 | Сватбите на Йоан Асен | 2 | Ана | |
| 1974 | Последният ерген | Йорданка | ||
| 1974 | Синята лампа | 10 | Джина (в Vс. „Танго с Фани“) | |
| 1974 | Трудна любов | Екатерина Наумова | ||
| 1973 | Иван Кондарев | 2 | Дуса | |
| 1972 | Голямата скука | Грейс | ||
| 1973 | Последната дума | учителката | ||
| 1972 | Трета след Слънцето | 2 | Лия (в новелата „Моят първи ден“) | |
| 1972 | Автостоп | момичето | ||
| 1968 | Шведските крале | жената на Благо | ||
| 1967 | Най-дългата нощ | секретарката на германците | ||
| 1963 | Калоян | Деница | ||
| 1962 | Зеленото чудовище (Das grüne Ungeheuer) | ГДР | кубинка (в I серия „Erste Folge“) | |
- Възстановителна репетиция (2005) – реж. Светослав Овчаров (документален)
- Яна Борисова и Георги Тошев, „Тя, Цветана Манева“. София: Книгомания, 2021 ISBN 978-619-195-291-5
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
