From Wikipedia, the free encyclopedia
Хърсово (на гръцки: Χέρσο, Херсо, на катаревуса Χέρσον, Херсон, до 1926 година на катаревуса Χέρσοβον, Херсовон, на димотики Χέρσοβο, Херсово[1]) е село в Република Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония.
Хърсово Χέρσο | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 74 m |
Население | 872 души (2021 г.) |
Пощенски код | 610 02 |
Телефонен код | 2341 |
Хърсово в Общомедия |
Селото е разположено на 15 километра северозападно от град Кукуш (Килкис) на железопътната линия Солун – Кулата.
В местността Тумба Хрисафи, на 1200 m северозападно от селото е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[2]
В XIX век Хърсово е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Аруво (Aruvo) е посочено като селище с 80 домакинства, като жителите му са 424 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хърсово има 360 жители българи християни.[4]
В началото на XX век, до 1913 година Хърсово е чифлик на турчина Асан бег – добър и разбран човек по спомените на местни хора, според които той се застъпвал за местните жители, а след Илинденското въстание успял да опази селото от погроми.[5]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Хърсово (Hirsovo) има 480 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Хърсово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Рисово има 55 къщи славяни християни.[8] Населението му се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1926 години селото е прекръстено на Херсон.[9] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 202 семейства и 687 жители бежанци.[10]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.