Христо Янков

Христо Янков (Христо Антонов Станкович), наричан Славко,^[1] е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Янков.

---

Христо Янков
Роден	1879 г. Кукуш, Гърция
Починал	Самара, Русия
Христо Янков в Общомедия

Биография

Янков е роден през 1879 или 1881 година в Кукуш, тогава в Османската империя,^[2] днес Килкис, в Гърция. Като ръководител на Кукушкия революционен комитет взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се провежда околийски конгрес в Кукуш в 1904 година край Арджанското езеро, на който е избрано ново ръководство на Кукушката революционна околия, в което влизат Дино Кирлиев, Йордан Икономов, Аспарух Измирлиев, Гоце Имов, Никола Петров, Тено Цървениванов, Вангел Казански и Христо Янков.^[3] След това Янков става и член на Солунския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Солунския окръжен конгрес в 1905 година. По време на Хуриета участва в създаването на Народната федеративна партия (българска секция) и става секретар на нейното Централно бюро.^[4]

Янков става член първо на Временното представителство на бившата ВМОРО,^[5] през 1920 година на БКП и работи в емигрантската комисия към партията. Той е сред учредителите на ВМРО (обединена) през 1925 година във Виена и влиза в ЦК на организацията. Участва в Първата обща редовна конференция на ЦК на ВМРО (об.) през лятото на 1929 година и е привърженик на „левите“ в ЦК.^[6]

Христо Янков емигрира в СССР в края на 1929 година, в 1937 година е арестуван от НКВД, а по време на Втората световна война умира.^[4]

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 88.
2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 550.
3. Гошев, Петър. Революционното движение в град Кукуш от 1903 до 1913 година // Македонски преглед 30. София, Македонски научен институт, 2001. с. 112.
4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 196.
5. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 40, 183.
6. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 381 – 382.