Савойска резиденция в градчето Алие, Северна Италия From Wikipedia, the free encyclopedia
Херцогският замък на Алие (на италиански: Castello Ducale di Agliè, на пиемонтски: ël Castel d'Ajè) е Савойски дворец, намиращ се в градчето Алие, регион Пиемонт, Северна Италия. От 1997 г. е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно и природно наследство като част от Савойските кралски резиденции на Пиемонт.[1]
| Херцогски замък на Алие Castello Ducale di Agliè | |
 | |
 Местоположение в Алие | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Италия |
| Терит. единица | дворец, бивш отбранителен замък |
| Местоположение | Алие |
| Стил | барок и др. |
| Архитект | Амедео ди Кастеламонте Бираго ди Боргаро Микеле Борда ди Салуцо Костанцо Микела братя Колино Ксавиер Куртен |
| Основател | графове Сан Мартино |
| Основаване | 1141 г. |
| Строителство | преустройван през 17, 18 и 19 век |
| Известни обитатели | Филипо Сан Мартино ди Алие Мария Кристина Бурбон-Френска Бенедето Мария Маурицио Карл Феликс Савойски Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска Фердинанд Савойски |
| Статут | държавен музей |
| Състояние | отворен за посещения от вт. до нед. |
| Собственик | Италианската държава |
| Сайт | Музеен полюс на Пиемонт |
| Регион | Пиемонт |
| Херцогски замък на Алие в Общомедия | |
| Савойски кралски резиденции | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
| |
| В регистъра | Residences of the Royal House of Savoy |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение | Италия |
| Тип | културно наследство |
| Критерии | i, ii, iv, v |
| Вписване | 1997 (21-ва сесия) |
| Координати | |
| Савойски кралски резиденции в Общомедия | |
В него са заснети двата сезона на популярния италиански телевизионен сериал „Елиза от Ривомброза“ (2003 и 2005), излъчен и по българската телевизия, и минисериалите на Rai „Красавицата и звярът“ (La Bella e la Bestia, 2014)[2] и „Мария-Жозе – последната кралица“ (Maria Josè, l’ultima regina, 2002).[3][4]
Замъкът е издигнат през 1141 г. като отбранителна крепост на местните графове Сан Мартино и е многократно разрушаван и издиган.[5] През 16 век все още има вид на средновековен замък с централна част, двор, градина и селски постройки, заобиколени от отбранителни стени и ров.[6] През 1536 г. е обсаден и разграбен.[5]
От 17 век нататък замъкът се превръща във великолепна резиденция благодарение на неговия притежател граф Филип Сан Мартино ди Алие. Той е образован учен, хореограф и изтъкнат политик, роден през 1604 г. в Алие. Започва военна кариера през 1630 г. и става лейтенант в Оръжейната рота на херцог Виктор Амадей I Савойски. След смъртта му през 1637 г., в настъпилата борба между привържениците на херцог Карл-Емануил II – твърде младият за управление негов син и на майка му Мария Кристина Бурбон-Френска – негова регентка, Филип подкрепя последната и става неин министър, личен и любим съветник. Поради това той се сблъсква с хора от ранга на кардинал Ришельо, който го хвърля в затвора през 1640 г. След смъртта на кардинала Филип е освободен, но изоставя политиката, като се оттегля в Херцогския замък на Алие, посвещавайки се на неговото възстановяване и разширяване.[7] От 1642 г. по проект на известния архитект Амадей Кониенго ди Кастеламонте[8] замъкът става величествен дворец, в който се приемат принцове и владетели, вкл. и кралската мадам Мария Кристина Бурбон-Френска.[9] Част от преустройството включва обновяването на фасадата към градината, изграждането на две галерии и на двора на сградата,[4] изграждане на парници, служещи и за зимни градини.[10]
Замъкът е разрушен от французите под командването на маркиз Луи д'Обюсон дьо ла Фойад през 1706 г. по време на Обсадата на Торино. В продължение на около 100 г. след това в него не е извършвана никаква архитектурна и художествена дейност освен стълбището на местния архитект Костанцо Микела (Costanzo Michela) от 1724 г.[9]
През 1763 г. феодът на Алие е купен от херцога на Савоя и крал на Сардиния-Пиемонт Карл Емануил III Савойски, който го дава като апанаж на второродния си син Бенедикт Мария Маврикий Савойски – принц на Сардиния, херцог на Шабле (1741 – 1796), маркграф на Ивреа (1796 – 1808). Той възлага на дворцовия архитект Иняцио Бираго ди Боргаро (Ignazio Birago di Borgaro) да възстанови замъка. Арх. Бираго извиква в Алие художници, работещи в Двореца в Торино: братята Филипо и Иняцио Колино (Filippo e Ignazio Collino) за статуите на фонтаните, Джузепе Болина (Giuseppe Bolina) за декоративните аранжировки на голямото антре.[8] Той разширява замъка с обширни апартаменти, а между 1767 и 1775 г. построява галерията на два етажа (нар. „Галерия на трибуните“), която свързва замъка с Енорийската църква на селището и самата църква с камбанарията, заместваща предишната стара градска кула. Замъкът става Савойска кралска резиденция. Градините и паркът също са преподредени и следват строга зелена симетрия с воден участък по надлъжната ос.[8]
През 1796 г., по време на наполеоновото господство, в Алие нахлуват французите и разграбват мебелировката. Замъкът е използван за приют за бездомници, а паркът е разпродаден на части на частни лица.[8]
С Реставрацията замъкът е даден по право на Савойските графове на Шабле през 1814 г. След края на ерата на Бонапартистите властта над Замъка минава у Карл Феликс I Савойски през 1824 г., който го възстановява и разширява благодарение на архитект Микеле Борда ди Салуцо (Michele Borda di Saluzzo), който изгражда малък театър в него.[9] Поставени са и ценни полилеи от стъкло от Мурано и от бохемски кристал.[11]
Със смъртта на Карл Феликс I овдовялата кралица Мария-Кристина Бурбон-Неаполитанска се превръща в негова ползвателка, а при нейната смърт през 1849 г. имотът се дава на второродния син на херцога на Савоя и крал на Сардиния Карл Алберт – Фердинанд Савойски – първи херцог на Генуа.[9] Замъкът става любима аристократична вила на династичния клон Савоя-Генуа.[5]
През 1939 г. принц Томас Савойски-Генуа продава Комплекса на замъка на Италианската държава[8][9] за 8 млн. лири.[12] Замъкът е използван за скривалище на ценни предмети от Торино по време на Втората световна война.
Към 2019 г. той е стопанисван от Дирекция „Културно наследство на Пиемонт“.[5] Състои се от около 300 стаи на четири етажа, обзаведени със стари мебели и художествени произведения,[13] част от които са достъпни за посещение (Залите на белетажа и кухните). Към 2019 г. замъкът е отворен от вторник до неделя за организирано посещение с входен билет. В някои случаи има намаления или билетът е безплатен.
Сградата на замъка е заобиколена от три страни от английска и от италианска градина, и от огромен парк (около 340 хектара), пълен с редки растения и стари дървета, и украсен с монументален фонтан. За тях се заплаща допълнителен билет.
.jpg)
Паркът е в резултат на две различни фази. Първата е през 18 век, когато по проект на братята Иняцио и Филипо Колино (Ignazio e Filippo Collino) се изгражда Екседрата на фонтана със скулптурни фигури, изобразяващи потока Орко, потока Малоне и река Дора Балтеа. Втората фаза е през 19 век и се характеризира с „английска“ адаптация на парка,[5] когато той се разширява с около 30 хектара и е пресечен от 7 км алеи и пътеки, пълни с вековни дървета и растения. Изграждат се голямото езеро с острови и малкото езеро. Проектът се приписва на Мишел Бенар (Michel Benard) за 18 век и на Ксавиер Куртен (Xavier Kurten) за 19 век (1830 – 1840).[9]
Градината от своя страна запазва италианската си структура от 17 век.
Около замъка има селски сгради от 17 и 18 век като: мелница (Il Mulino), ферми Вале (cascine Valle), място за пране (la lavanderia), Алеята или ла Мандрия (l'Allea o La Mandria).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
