Херман Вайл

Херман Клаус Уго Вайл (на немски: Hermann Klaus Hugo Weyl) е германски математик, физик и философ. Безспорната му компетентност в тези три области прави забележителни и неговите работи, които се ситуират на границите между тях.

Херман Вайл Hermann Weyl
германски математик, физик и философ
Роден	9 ноември 1885 г. Елмсхорн, Германска империя
Починал	8 декември 1955 г. (70 г.) Цюрих, Швейцария
Погребан	САЩ
Учил в	Гьотингенски университет Мюнхенски университет[1]
Научна дейност
Област	Теория на числата, теоретична физика
Учил при	Давид Хилберт
Работил в	Гьотингенски университет
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Подпис
Херман Вайл в Общомедия

Биография

Роден е на 9 ноември 1885 г. в Елмсхорн, Германска империя. Посещава гимназия в Алтона. По препоръка на директора, братовчед на Давид Хилберт, Вайл е приет през 1904 г. в Гьотингенския университет. Там Вайл изучава математика под ръководството на Хилберт, а също така и физика. Допълнително той посещава и курсове по философия при Едмунд Хусерл, където среща бъдещата си съпруга Елена. През 1908 г. Вайл защитава дисертация с научен ръководител Хилберт и през 1910 се хабилитира.

През 1913 г. се жени за Елена Йосиф от Рибниц, от която има двама сина. През същата година става професор в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих. Там среща Алберт Айнщайн, който по това време (1916 – 1918) развива общата теория на относителността. Вайл работи над математическите основи на тази теория и възможните ѝ обобщения, най-вече в аспекта на диференциалната геометрия. През 1918 г. публикува един от първите учебници по обща теория на относителността „Пространство, време и материя“.

През 20-те години, за кратко изпада под силно влияние от идеите на Брауер. В 1930 г. заема пост в Гьотингенския университет, на мястото на Хилберт. През 1933 г. напуска поради политическата радикализация и възхода на германския националсоциализъм (съпругата му Елена е от еврейски произход). С посредничеството на Алберт Айнщайн приема позиция в Института за академични изследвания в Принстън, където работи до 1951 г.

През 1948 г. овдовява и през 1950 се жени отново за скулпторката Елън Бер в Цюрих. Последните му години са прекарани най-вече в Цюрих.

На 17 ноември 1955 г. получава почетно гражданство в родния си град Елмсхорн. Скоро след това, на 8 декември 1955 г., умира неочаквано в Цюрих на 70-годишна възраст.

Признание и памет

• 1927 – носител на наградата „Лобачевски“ по геометрия, връчвана от Казанския университет;
• 1929 – почетен доктор на университета на Осло и на Техническия университет в Щутгарт;
• 1940 – почетен доктор на Пенсилванския университет;
• 1945 – почетен доктор на Техническия университет в Цюрих;
• 1952 – почетен доктор на Сорбоната;

• 1954 – лауреат на наградата „Арнолд Реймонд“ и почетен доктор на Колумбийския университет в Ню Йорк;

• 1955 – почетен гражданин на Елмсхорн.

• На негово име са наречени кратер на Луната и астероид.

Библиография

• 1911. Über die asymptotische Verteilung der Eigenwerte Архив на оригинала от 2013-08-01 в Wayback Machine., Nachrichten der Königlichen Gesellschaft der Wissenschaften zu Göttingen, 110 – 117 (1911).
• 1913. Idee der Riemannflāche, 2d 1955. The Concept of a Riemann Surface. Addison–Wesley.
• 1918. Das Kontinuum, trans. 1987 The Continuum: A Critical Examination of the Foundation of Analysis. ISBN 0-486-67982-9
• 1918. Raum, Zeit, Materie. 5 edns. to 1922 ed. with notes by Jūrgen Ehlers, 1980. trans. 4th edn. Henry Brose, 1922 Space Time Matter, Methuen, rept. 1952 Dover. ISBN 0-486-60267-2.
• 1923. Mathematische Analyse des Raumproblems.
• 1924. Was ist Materie?
• 1925. (publ. 1988 ed. K. Chandrasekharan) Riemann's Geometrische Idee.
• 1927. Philosophie der Mathematik und Naturwissenschaft, 2d edn. 1949. Philosophy of Mathematics and Natural Science, Princeton 0689702078. With new introduction by Frank Wilczek, Princeton University Press, 2009, ISBN 978-0-691-14120-6.
• 1928. Gruppentheorie und Quantenmechanik. transl. by H. P. Robertson, The Theory of Groups and Quantum Mechanics, 1931, rept. 1950 Dover. ISBN 0-486-60269-9
• 1929. „Elektron und Gravitation I“, Zeitschrift Physik, 56, pp. 330 – 352.
• 1933. The Open World Yale, rept. 1989 Oxbow Press ISBN 0-918024-70-6
• 1934. Mind and Nature U. of Pennsylvania Press.
• 1934. „On generalized Riemann matrices“, Ann. Math. 35: 400 – 415.
• 1935. Elementary Theory of Invariants.
• 1935. The structure and representation of continuous groups: Lectures at Princeton university during 1933 – 34.
• Weyl, Hermann. The Classical Groups. Their Invariants and Representations. Princeton University Press, 1939. ISBN 978-0-691-05756-9.
• Weyl, Hermann. Invariants. Duke Mathematical Journal. Т. 5. 1939b. DOI:10.1215/S0012-7094-39-00540-5. с. 489 – 502.
• 1940. Algebraic Theory of Numbers rept. 1998 Princeton U. Press. ISBN 0-691-05917-9
• 1952. Symmetry. Princeton University Press. ISBN 0-691-02374-3
  • Вайл Х., Симетрия. Прев. И. Димовски, И. Чобанов. София: Наука и изкуство, 1969, 216 с.
• 1968. in K. Chandrasekharan ed, Gesammelte Abhandlungen. Vol IV. Springer.

Бележки

1. royalsocietypublishing.org // с. 305.

Източници

• John J. O’Connor, Edmund F. Robertson, Hermann Klaus Hugo Weyl. In: MacTutor History of Mathematics archive

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hermann_Weyl в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​