From Wikipedia, the free encyclopedia
Хари Норман Търтълдоув (на английски: Harry Norman Turtledove) e американски историк и плодовит писател, автор на исторически романи, фентъзи и научна фантастика. Най-популярен и известен обаче е с творбите си от жанра алтернативна история.
Хари Търтълдоув | |
Хари Търтълдоув на Уърлдкон 2005 в Глазгоу | |
Псевдоним | Дан Черненко Ерик Г. Иверсон Марк Гордиън Х. Н. Търтълтауб |
---|---|
Роден | 14 юни 1949 г. |
Националност | САЩ |
Активен период | 1979 - |
Жанр | научна фантастика фентъзи, алтернативна история |
Уебсайт | Harry Turtledove Website |
Хари Търтълдоув в Общомедия |
Роден е в Лос Анджелис, Калифорния в семейство на евреи. След отпадане през първата си година в Калифорнийския технологичен институт, той постъпва в Университета на Лос Анджелис, Калифорния, където получава докторат по византийска история през 1977 г. Дисертацията му е озаглавена „Непосредствените наследници на Юстиниан: изследване на персийския проблем и на континуитета и промените във вътрешните граждански работи на късната Римска империя през управленията на Юстин II и на Тиберий II Константин (565 – 582 гг.)“
През 1979 г. Търтълдоув публикува първите си два романа – „Wereblood“ и „Werenight“ – под псевдонима Ерик Г. Иверсон. По-късно той разказва, че редакторът му в „Белмонт Тауър“ смятал, че хората няма да повярват, че това е истинската му фамилия, и се наложило да измислят нещо по-нордическо (от английски: Turtledove – turtle означава „костенурка“, а dove – „гълъб“, което се превежда примерно като „Костенурко-Гълъбов“). Той продължава да използва псевдонима Иверсон до 1985 г., когато публикува „Herbig-Hago“ и „And So To Bed“ под истинското си име. Друг негов ранен псевдоним е Марк Гордиън. От известно време насам публикува исторически романи под псевдонима Х. Н. Търтълтауб („тауб“ означава на немски език „гълъб“). Публикувал е три романа и под псевдонима Дан Черненко.
В края на 1970-те и началото на 1980-те Търтълдоув работи като технически автор за образователния отдел на лосанджелиската община. През 1991 г. напуска отдела и се отдава изцяло на писането. През 1986 – 1987 г. той е ковчежник на Science Fiction Writers of America.
Женен е за писателката на научна фантастика и литература на мистериозното Лаура Франкос, сестра на фентъзи-писателя Стивън Франкос.
Печелил е, или е номиниран за следните награди:
На 1 август 1998 г. е провъзгласен за почетен полковник на Кентъки, докато е почетен гост на Ривъркон 23 в Луизвил, Кентъки. Изпълнява ролята на тостмайстор на Чикон 2000 (Уърлдкон 58).
Има три дъщери: Алисън, Рейчъл и Ребека.
Често Търтълдоув бива наричан „майсторът на алтернативната история“. Известен е в този жанр както със създаването на оригинални сценарии, като например оцеляването на Византийската империя или нападение на извънземни по време на Втората световна война, така и със свежо и оригинално третиране на теми, описвани от много други автори, като например победа на Юга през Гражданската война в САЩ, или победа на нацистка Германия във Втората световна война.
Често срещана в произведенията на Търтълдоув тема е реалистичното изобразяване на войната от гледната точка на обикновените войници. Войниците на Търтълдоув са изобразени обикновено със симпатия, макар и никак не безкритично – същият образ, който в едни обстоятелства извършва отблъскващи жестокости, при други се показва способен на състрадание и милост. Такива са дори войниците, които се бият на страната на несъмненото зло в произведението, като нацистка Германия и многобройните ѝ аналози в произведенията на Търтълдоув. В тях във войната винаги са замесени и цивилни, които са повлияни от нея не по-малко от войниците на бойното поле.
Дори откровени архизлодеи, като замесените в геноцид, никога не са свеждани в книгите на Търтълдоув до простички клишета. В някои от сериите му читателят може да проследи, стъпка по стъпка, от книга на книга, как по начало достойният герой тръгва надолу по наклонената плоскост, за да достигне до извършване на масови убийства.
В един пасаж от серията му „Darkness“ неговият герой се промъква дегизиран в лагера на враговете си, които до този момент е познавал само като жестоки подтисници. С изненада той забелязва, че помежду си те се държат точно както се държат помежду си неговите другари, и отбелязва, че „никой не е злодей в собствените си очи“. (Това не го спира да продължи да воюва с тях и да ги убива.) Вероятно този пасаж отразява отношението на самия автор.
Книгите на Търтълдоув са почти винаги написани в трето лице, и всезнаещият автор често присъства до степен, типична повече за романите от 19 век, отколкото за повечето съвременни литературни произведения. Търтълдоув често обяснява подробно на читателя подробностите около историческа, лингвистична или технологична тема, които касаят сцената, но не са известни на героя-разказвач. Също така, той често критикува героите си за демонстрирани от тях предразсъдъци, или поддаване на пропагандно влияние; критиките обикновено започват с: „Дори не му/й минаваше през ума, че...“.
Когато диалогът на героите се води на друг език, представен чрез английския, Търтълдоув се старае да предаде усещането за оригинала, независимо дали е истински или измислен език. Например, говорещите на френски герои казват вместо „Прав си“ „Ти имаш смисъл“ – буквален превод от френски. В серията „Darkness“ каунианците, когато говорят на своя език (описван като изключително прецизен), винаги се обръщат един към друг във всяко изречение на разговора си с „Мой дядо“, „Моя внучке“, или какъвто е видът на връзката им.
Много от произведенията на Търтълдоув са дълги цикли, разказани от гледната точка на много герои, които преминават през едно и също бедствие (най-често голяма война), и чиито паралелни изживявания и случайни срещи и сблъсъци един с друг рисуват мащабна картина. Още повече реализъм внася навикът на Търтълдоув понякога да убие герой, от чиято гледна точка се разкрива действието – понякога симпатичен и привлекателен, с който читателят се асоциира, и понякога в напълно безсмислен или случаен инцидент. (Това често се случва в истинските войни и в реалния живот, но много рядко в литературата.)
Подобна техника е използвана в научната фантастика от Джон Брънър в романа „Stand on Zanzibar“.
Фентъзи-серия за свят, подобен на Византийската империя.
Научна фантастика / Алтернативна истоия – Извънземни нападат по време на Втората световна война.
Алтернативна история – Югът е спечелил Американската гражданска война: серията описва какво се случва през следващото столетие. (Състои се от няколко по-малки серии и няма официално наименование.)
Фентъзи-серия за световна война между нациите, в която се използва като оръжие магията. Много от елементите на сюжета са аналогични на елементи от Втората световна война, с държави и технологии, които са сравними със събитията от реалния свят. Стилът на писане е подобен на този в „Southern Victory“.
Фентъзи-версия на Американската гражданска война, обърната наопаки. Индустриализираният юг воюва със земеделския север за белокожите и руси роби.
Историческа фантастика за двама братовчеди, които са пътуващи търговци из Средиземноморието през четвърти век преди нашата ера. Написана е под псевдонима Х. Н. Търтълтауб.
Серия, базирана на допускането, че е възможно пътуване между паралелни вселени. За юноши. Написана политически коректно.
Алтернативна история – Японците са спечелили инициативата през Втората световна война, окупирайки Хаваите.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.