Ханс Закс (поет)

Ханс Закс (на немски: Hans Sachs) е най-значимият и най-прославен творец на бюргерската литература в Германия от XVI век. Той е нюрнбергски майстерзингер, певец на занаятчийското съсловие, сътворил множество карнавални комедии, драми, поеми и шванки.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ханс Закс.

---

Ханс Закс Hans Sachs
Портрет от Ханс Брозамер (1545)
Роден	5 ноември 1494 г. Нюрнберг, Германия
Починал	19 януари 1576 г. (81 г.) Нюрнберг, Германия
Професия	поет, драматург
Националност	Германия
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Ханс Закс в Общомедия

Живот

Ханс Закс е син на прост шивач. Сам изучава обущарство и като странстващ калфа предприема пътувания по поречията на реките Дунав и Рейн, след това из Холандия и Средна Германия. В двора на император Максимилиан I в Инсбрук изучава „майсторското пеене“, а след това в Мюнхен взима уроци при прочутия майстерзингер Линхард Нуненбек. Когато в 1516 г. се завръща в Нюрнберг, Ханс Закс вече си е създал име и става майстор-певец на обущарската гилдия. По-късно дори създава и ръководи школа по майсторско пеене във Франкфурт на Майн.

Творчество

Ханс Закс като учен старец

Поетът, твърде начетен за времето и съсловието си, израства с протестантските идеи на Мартин Лутер – в една от прочутите си поеми от 1523 г. го възхвалява в 700 стиха като Витенбергския славей ^[1], който с трелите си поразява римския папа Лъв X, отлъчил Лутер от Светата църква. Остър полемист и присмехулник, Ханс Закс е олицетворение на простодушния, но и лукав възторг от „новото време“ на Реформацията. Творбите му, на брой общо над 6000, са изпълнени с хумор и назидателност, каквато изисква времето и религията му, и по правило завършват с недвусмислен „морал“. Голяма негова заслуга е умението му да преработва в безримни стихове сюжети и мотиви от световната литература. Въздействието му през следващия век обаче намалява поради презрението на дворцовите поети към грубите му, неизтънчени стихове.

Признание

Преоткрива го в XVIII век Йохан Волфганг Гьоте, като в негова чест написва възторженото стихотворение „Поетическото послание на Ханс Закс“ (1776). Началната сцена на своя „Фауст“ Гьоте сътворява в стила на Закс, като използва неговия стихотворен размер „кнителферз“. В XIX век Рихард Вагнер пресъздава образа на народния поет в операта си „Нюрнбергските майстори певци“ (1868).

В чест на поета родният му град Нюрнберг учредява през 1975 г. наградата за драматургия „Ханс Закс“.

Дяволът и момчето

Над този свят царувам аз,
Раздавам чест, пари и власт!
И щом наслади ти жадуваш -
Да любиш, пиеш и лудуваш,
Да тънеш в радост без тревога -
То опълчи се срещу Бога!
Не слушай майка, ни баща
И аз ще те възнаградя
Със всичко скъпо под небето,
Което блазни ти сърцето!

1567 ^[2]

Библиография

Sämtliche Fabeln und Schwänke, 1 (1893)

• Das Hofgesin der Venus (Fastnachtsspiel, 1517)
• Die Wittenbergisch Nachtigall (Gedicht, 1523)

Покана за среща на майстерзингери в чест на 81-вия рожден ден на Ханс Закс (1575)

• Dialoge (1524)
• Schlaraffenland (Schwank, 1530)
• Das Narrenschneiden (Fastnachtsspiel, 1534)
• Der schwangere Bauer (Fastnachtsspiele, 1544)
• Der Teufel mit dem alten Weib (Fastnachtsspiel, 1545)
• Der fahrende Schüler im Paradeis (Fastnachtsspiel, 1550)
• Das Kälberbrüten (Fastnachtsspiel, 1551)
• Die ungleichen Kinder (Drama, 1553)
• Der Krämerskorb (Fastnachtsspiel, 1554)
• St. Peter mit der Geiß (Schwank, 1555)
• Summa all meiner Gedicht (Poem, 1567)