Хамзали (Огражден)

Хамзали или Горно Хамзали (на македонска литературна норма: Хамзали, местното произношение на името е Амзалѝя) е бивше село в Северна Македония, разположено на територията на община Босилово, Струмишко, в подножието на Огражден.

Тази статия е за бившето подогражденско село. За днешното струмишко полско село вижте Хамзали.

---

Хамзали Хамзали
— село —
Хамзали 41.503483, 22.75923
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Босилово
Географска област	Струмишко поле
Надм. височина	252 m
Население	22 души (2002)
Закриване	1937 година
МПС код	SR

География

Селото се е намирало в подножието на Огражден, северозападно от Дървош и югоизтоно от Чанаклия.^[1]

История

Етимология

Името на селото е производно от личното име Амза (Хамза) със суфикса -ли(я).

В Османската империя и България

Селото е основано в XVII – XVIII век от турци преселници от Мала Азия, подобно на няколко други села в района.^[2]

През XIX век селото е едно от големите турски села в Струмишката котловина, в което живеят и малко българи.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Емзалия (Emzalia) е посочено като село с 10 домакинства, като жителите му са 23 мюсюлмани.^[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 990 жители, от които 80 българи християни и 910 турци.^[5]

Селото има типично подпланинска икономика – жителите му имат големи пасища на склоновете на Огражден и скотовъдството е основно занимание, като се отглеждат овце и говеда. Южно от селото землището е подходящо за земеделие и се отглеждат жито и тютюн.^[2]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Амзалии живеят 388 турци, а останалите жители на селото са българи.^[6]

В Югославия

В 1936 – 1937 година селото има 90 домакинства турци, които тогава се изселват в Турция и то е изоставено. Частта от землището, която е обработваема земя е закупена от индустриалното предприятие „Бата“ със седалище в Борово. По-късно става собственост на Земеделския комбинат ЗИК със седалище в Струмица. Комбинатът гледа тук лозя и около 1000 овце, които пасат в Огражден. В селото е имало остатъци от разрушената джамия, запуснато гробище и чешма.^[2] От българите изселници от Хамзали произхождат родовете Гоневци в Добрейци и Амзалици в Градско Балдовци.^[2]

По-късно Хамзали е възстановено на юг в Струмишкото поле.

Хамзалийски манастир

 Основна статия: Хамзалийски манастир

Край старото село е разположен мъжкият Хамзалийски манастир „Св. св. Климент и Наум Охридски“. В 2000 година е построена каменната църква на манастира във византийски стил. В 2003 година са построени и сградите на манастира с параклис, посветен на Свети Григорий Палама.^[7]

Личности

• Муртеза, български революционер, деец на ВМРО^[8]

Починали в Хамзали

• Гено Йотов Генов, български военен деец, капитан, загинал през Втората световна война^[9]
• Стефан Никифоров Хубанов, български военен деец, ветеринарен подпоручик, загинал през Първата световна война^[10]

Бележки

1. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
2. Трифуноски, Јован Ф. Расељена села у Струмичкој котлини // Гласник српског географског друштва LVI (2). 1976. с. 72. (на сръбски)
3. Трифуноски, Јован Ф. Расељена села у Струмичкој котлини // Гласник српског географског друштва LVI (2). 1976. с. 71 – 72. (на сръбски)
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 161.
6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.
7. Хамзали – манастир Светите Климент и Наум Охридски // Македонска православна црква. Посетен на 22 април 2014 г.
8. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 940.
9. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 109, л. 121
10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 136, л. 16, 17, 18; а.е. 137, л. 2, 3