Халкопирит

Халкопирит (от гръцки χαλκóς „мед“ + пирит) е минерал със следния състав CuFeS₂, където съдържанието на мед е около 35%.^[1] В България се добива в Средна гора. Той е един от главните източници на мед.^[2][3] Цветът му е розов, лилав, син, червен, оранжев и жълт.

Халкопирит
Общи
Формула (повтаряща се единица)	CuFeS₂
Класификация на Щрунц	2.CB.10a
Класификация на Дана	2.9.1.1
Характеристики
Твърдост по Моос	3,5
Халкопирит в Общомедия

Бележки

1. Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 686-691.
2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 445.
3. халкопирит (chalcopyrite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)

Литература

• Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (2). 1882. с. 25. Посетен на 8 март 2024.
• Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 42- 47. Посетен на 1 април 2024.
• Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 121 – 125.
• Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 186 – 187.
• Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 686-691.

• Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 197.

Тази статия за минерал все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.