From Wikipedia, the free encyclopedia
Хаджилар, Иджилар, Иджиларе или Яйджилар (на гръцки: Ξυλοκερατιά, Ксилокератия, до 1927 година: Γιατζηλάρ, Ядзилар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Кукуш, в област Централна Македония.
Хаджилар Ξυλοκερατιά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Кукуш |
Географска област | Солунско поле |
Надм. височина | 78 m |
Население | 203 души (2021 г.) |
Селото се намира североизточно от Горчивото езеро (Пикролимни), югозападно от град Кукуш.
На ниския (1050 m) хълм Кардица, на около 3 km югозападно от Хаджилар и на 200 m от северния бряг на Горчивото езеро (Пикролимни) е открито праисторическо селище. Друго праисторическо селище е открито на 1,5 km южно от Хаджилар и на 0,75 km западно от пътя за Наръш (Неа Филаделфия) в местността Архонди Тумба. И в двете селища е открита повърхностна керамика и те са обявени в 1996 година за паметник на културата.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Яйджилар (Yaïdjilar) е посочено като село в каза Аврет хисар с 80 къщи и 316 жители българи и 95 мюсюлмани.[3] В началото на XX век Хаджилар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Хаджилар има 470 жители българи и 50 турци.[4]
Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Иджилар (Idjilar) има 480 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 30 ученици.[6]
По време на Хуриета през първата половина на 1909 година в Инджиларе е основано бюро (клон) на Съюза на българските конституционни клубове.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година 13 души от Хаджилар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война Хаджилар попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Хаджилар махала (Хаџилар-махала) има 25 къщи турци.[9] В периода 1923 – 1927 година по-голяма част от българското му население се изселва в България. В 1927 година селото е прекръстено на Ксилокератия.[10] В 1928 година Хаджилар е представено като чисто бежанско със 79 бежански семейства и 330 души общо.[11]
Църквата „Свети Георги“ е обявена за защитен паметник в 1986 година.[12]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Яджилар[13] | Γιατζιλάρ | Липаро | Λιπαρό[14] | местност на Ю от Хаджилар и на Ю от Бакеика[13] |
Чаири[13] | Τσαΐρια | Ливади | Λιβάδι[14] | местност на ЮИ от Хаджилар и на СИ от Бакеика[13] |
Керпич | Κερπίτσ | Плития | Πλιθιά[14] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.