Хавлок Ветинари

Литературният герой Хавлок Ветинари (на английски: 'Havelock Vetinari') е Патриций на Анкх-Морпорк (фантастичният град в поредицата на Тери Пратчет Светът на диска).

Хавлок Ветинари
герой на Тери Пратчет от Светът на диска
Характеристики
Описание	Патрицият на град Анкх-Морпорк
Обитава	Анкх-Морпорк Юбервалд Куирм
Асоциации	Анкх-Морпоркската гилдия на убийците
Първа поява	Магизточник
Появява се и в	Стражите! Стражите! Подвижни образи Жътварят Въоръжени мъже Глинени крака Шовинист Интересни времена Музика на душата Петият слон Истината Последният герой Нощна стража
бележки бивш ученик на Гилдията на убицийте

Младост

Лорд Ветинари е роден в изключително силната фамилия Ветинари и израства със своята леля Роберта Месерол. Завършил е с отличие Анкх-Морпоркската гилдия на убийците – традиционното висше образование за тамошните благородници, както изключително полезно, така и уважавано до смърт. (Единственият му невзет изпит е този по маскировка – учителят му е убеден, че Ветинари го е нямало на изпита.) Притежава светкавичен ум, задълбочени познания по класическо изкуство, и най-вече манипулативност и умение да контролира ситуацията. Иронията и сарказмът му пасват на ума.

В късните си тийнейджърски години е въвлечен в събитията, наречени „Славата на 25 май“ („Нощна стража“). Основният му принос към нея е не-убийството на тогавашния Патриций на Анкх-Морпорк. (Всъщност Ветинари отива да го убие, но Патрицият при вида му умира от страх.)

След това пътува в Юбервалд, където се запознава с вампирката Лейди Марголота. От нея научава много неща (един бъдещ управник винаги има какво да научи от вампирите). Тя също научава от него доста от това, което знае.

Поемане на властта

Хавлок Ветинари успява да измести като управник Лудия Лорд Щракникуфар, който е луд точно толкова, колкото показва и името му. Едно от първите действия, които предприема като Патриций е да легализира гилдиите на крадците и шивачките (всъщност гилдия на проститутките), които са активни, но незаконни дълги години. (А също и да обясни на всички водачи на гилдии, че знае за тях абсолютно всичко —и къде жените им си фризират косите, и къде си играят децата им...) Водачите на тези гилдии стават едни от най-уважаваните хора в обществото, а членовете на съответните гилдии стават лицензирани в своята област. По този начин беззаконието не е толкова премахнато, колкото организирано – Лорд Ветинари е убеден, че щом престъпността не може да бъде премахната, то тя тогава трябва да бъде ОРГАНИЗИРАНА. След тези промени човек може да е сигурен, че няма да бъде ограбван повече от няколко пъти в годината, докато върви по улиците на града и че ще получи разписка, когато това се случи.

Управление

Гениалността на лорд Ветинари като управник се състои в разбирането, че хората искат не добро или справедливо управление, а постоянство. Девизът на рода му е: „Si non confectus, non reficiat“ („Не е ли счупено, не го оправяй“) – в смисъл, че ако нещо се счупи, то се оправя наистина бързо.

Формално Ветинари е диктатор, но рядко върши типичните за неговите предшественици своеволия. Смятат го за прототип на „добронамерения диктатор“. Разрешил е свободния печат, и в тъмниците му рядко попадат хора без вина. Измамниците обаче биват затваряни в тях „за докато Негово височество е решил“ – и тъй като Ветинари е изключително решителен човек, това обикновено означава задълго. Изключение от правилото са мимовете – по някаква причина Ветинари не ги харесва. Скоро след идването си на власт той забранява представленията им; нарушилите забраната обикновено се оказват затворени в дълбока яма с много скорпиони вътре, и надпис „Научи се да говориш“.

Политическата система на Анкх-Морпорк се описва като демократична – „Един човек, един глас“. В случая този един човек е Ветинари, и той има въпросния един глас по всички възможни въпроси. В същото време, той внимава да не го упражнява в моменти, когато общественото мнение не е на негова страна. В смисъл, че взима мерки то винаги да е на негова страна в нужните моменти.

Лорд Ветинари, както и неговият предшественик, не са много популярни в Анкх-Морпорк. За разлика от предшественика си обаче Ветинари е жив и в добро здраве. Постига това, като прави така, че да не бъде харесван по равно от всички силни организации в града, и по-малко, отколкото те се мразят помежду си. Той е единственият човек освен Самюел Ваймс, за когото Гилдията на убийците е решила да извади от ценоразписа си (а преди това е искала 1 милион Анкх-Морпоркски долара за главата му, и много пъти не е успявала да ги получи). В ценоразписа на Гилдията тази цена е надмината единствено от цената за убийството на Дядо Прас.

Други причини Ветинари да продължава да управлява града са неговите умения по дипломация и манипулация, студеното му и дистанцирано излъчване, непоклатимото му спокойствие, което изважда от релси околните, умението му да слуша (хората казват пред него и майчиното си мляко само за да запълнят тишината, която той излъчва). И разбира се, майсторството му като убиец (макар че на практика не е убил никого собственоръчно).

Премеждия

Малко след като започва да управлява града един магьосник го превръща за кратко в гущер. Бива свален от власт по времето, когато из града броди призован дракон („Стражите! Стражите!“). Тогава е заключен в тъмниците на замъка. Измъква се от тях съвършено спокойно – вратата на килията му е ужасно здрава, и просто покрита с резета и ключалки, но отвътре. Отвън има само една ключалка, ключа от която Ветинари е скрил в килията. Два от принципите му са: „Не строй килия, в която не би искал да прекараш една нощ“, и „не строй килия, от която да не можеш да излезеш“. След прострелване в крака ходи с бастун, поне пред други хора. Година по-късно се опитват да го отровят с арсеник, и почти успяват – до точката, в която той не решава, че не му е изгодно повече да се преструва, че не забелязва какво става.

По време на войната с Клач заради появил се от дъното на морето спорен остров Ветинари се предава безусловно, и изчезва. Клачианският водач безпроблемно разгромява армията на заменилия Ветинари лорд Ръждьо, но когато спорният остров потъва обратно, условията за капитулацията изчезват, и авторитетът на Клач рухва, точно по плана на Ветинари. Като резултат той отново е Патриций, вместо изгнаник („Шовинист“).

Ветинари преживява също набеждаване в кражба от градската хазна и безбройни опити на негови врагове да го убият, без въобще да се впечатли. Провалът на въпросните опити е и причината Гилдията на Убийците да го изключи от списъците си. (Другата причина е, че Ветинари е станал незаменим за Анкх-Морпорк – убийството му не просто би свалило важна фигура от дъската, а направо би я взривило.)

По-важни събития през управлението му

По време на управлението на Ветинари, градът е изправян пред множество опасности: многократно опожаряване на Анкх-Морпорк, идването на Магизточника, война, опит да бъде унищожен Светът на диска, метафизични кризи с подвижни образи, Музиката с камъни („Музика на душата“), едно голямо темпорално разкъсване и други.

Ветинари насърчава разстежа на гилдиите, както и на другите обществени организации. В частност Градската стража се разраства много докато той е на власт, докато преди него положението им е много лошо. В Анкх-Морпорк е издаден първия вестник на Света на диска. Там започва построяването и на първата комуникационна мрежа.

Характер, навици и поведение

Лорд Ветинари е на петдесетина години. Той е висок, слаб, облечен изцяло в прашно черно. Би бил оприличаван на хищно фламинго, ако такова съществуваше. Живее в двореца на Патриция, който в миналото се е наричал Зимния кралски дворец. Седи на обикновен дървен стол, разположен в краката на Златния трон на Анкх – пародия на трона на Гондор от „Властелинът на пръстените“. (Причината да не седи на трона е, че той е сглобен от няколко парчета изгнило дърво, обвити с варак.) Срещите си провежда в Продълговатия кабинет (намек за Овалния кабинет в Белия Дом). Тези, с които се среща, не биват канени или водени на срещата – просто биват уведомявани, че молбата им за среща с Патриция е удовлетворена. На забавилите се посетители лорд Ветинари напомня, че трябва да си ходят със следната двусмислена забележка „...Но, не ме оставяйте да Ви задържам“.

Спалнята му е до офиса му, и е спартанска – тясно легло и няколко лавици. Съществуването ѝ е единственото доказателство, че Патрицият спи – често са го виждали да изглежда задрямал (и няколко пъти дори е бил в безсъзнание), но да се вярва на впечатлението винаги се е оказвало глупава грешка.

В чакалнята му има часовник, който като цяло работи що-годе точно, но отброява неравномерно секундите – ту тиктака по-бързо, ту пропуска някой удар. Малко повече стоене в чакалнята превръща неусетно ума на човек в пълна бъркотия. Предполага се, че Ветинари е платил немалко за тази особеност.

Единственият човек, който е в роднинска връзка с Хавлок Ветинари и е описан в някоя от книгите от Светът на диска е неговата леля – Мадам Роберта (Боби) Масерол. Тя участва в романа „Нощна стража“, където се казва, че идва от Генуа, а по-късно се споменава, че се е заселила в Псевдополис. Тя споделя страстта му към интриги. Баща му вероятно е починал, когато Ветинари е бил много млад – сигурно не е взимал нещата толкова насериозно като сина си.

Колкото и да е странно, Лорд Ветинари няма стремеж към власт. Основната причина да управлява Анкх-Морпорк е, че е лоялен към града си.

Ветинари има домашно животно – шестнадесетгодишен териер на име Уъфълс. Кучето е единственото живо същество, за което Хавлок Ветинари наистина се грижи. Кучето бива описвано като остаряло в две книги, разделени от много години: възможно е Ветинари да кръщава всичките си кучета така. Също така той обича да чете музика на партитури – идеята за изпълняването ѝ, с всичката придружаваща го пот и слюнка го отблъсква.

Прототип(и)

Фамилията Ветинари е базирана на реално съществувалите италиански фамилии Медичи и Борджии; името ѝ вероятно е игра на думи с „ветеринари“. Конкретно Патрицият е предвиден като персонификация на класическия политик – безскрупулен, изобретателен, търпим към дреболиите, но безмилостен към тези, които клатят лодката. Голям принос към философията му има (и по този начин вероятно също е някакъв вид прототип) един друг италианец – Николо Макиавели, авторът на „Владетелят“ и „Държавата“.

Библиография

Хавлок Ветинари участва в романите от поредицата Светът на диска:

• „Магизточник“
• „Стражите! Стражите!“
• „Подвижни образи“
• „Жътварят“
• „Въоръжени мъже“
• „Глинени крака“
• „Шовинист“
• „Интересни времена“
• „Музика на душата“
• „Петият слон“
• „Истината“
• „Последният герой“
• „Нощна стража“

В „Нощна стража“ е описан през младите си години, когато все още учи в Гилдията на убийците. В „Цветът на магията“ Ринсуинд е изправен пред Патриция, но не става ясно дали това е Ветинари или не. Описанието („дебел“) съответства по-скоро на предшественика му, лорд Щракникуфар. В Usenet Пратчет споменава веднъж, че това наистина е Ветинари, и че той просто е отслабнал с времето заради стреса от длъжността си. Притиснат от феновете обаче, Пратчет си признава, че всъщност просто той е станал по-добър писател с времето.