From Wikipedia, the free encyclopedia
Химикотехнологичният и металургичен университет (съкратено ХТМУ) е висше училище в София.
Химикотехнологичен и металургичен университет | |
Основан | 10 юни 1953 г. |
---|---|
Вид | държавен |
Ректор | проф. д-р Сеня Терзиева |
Студенти | 3800 |
Местоположение | София, България |
Сайт | www.uctm.edu |
Местоположение в Столична община | |
Химикотехнологичен и металургичен университет в Общомедия |
ХТМУ е утвърден образователен и научноизследователски център, чиято мисия е да подготвя висококвалифицирани инженери, технолози и мениджъри по всички образователни степени в областта на химичните технологии, металургията, автоматизацията, биотехнологиите, екологията и управлението и да развива задълбочени фундаментални и приложни научни изследвания.
Началото на висшето химико-технологично образование в България е поставено през 1945 г. със създаването на Отдел по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната политехника. С указ на Президиума на Народното събрание от 10 юни 1953 г. Държавната политехника се разделя на 4 самостоятелни висши технически института, сред които е Химикотехнологичният институт (ХТИ) с 2 факултета – Инженерно-химичен и Металургичен, с общо 11 специалности.
Бързата индустриализация в следвоенните години и по-специално интензивното развитие на химичната и металургична промишленост в края на 1950-те години дава нов тласък в развитието на химико-технологичното и металургично образование. През 1953 г. се въвежда задочна форма на обучение, а от 1959 г. рязко се увеличава приемът на студенти.
През 1960 г. се създава Научноизследователски сектор, чието предназначение е да решава технологични проблеми на промишлените предприятия. С това Химикотехнологичният институт се оформя като учебен и научноизследователски център в областта на химията и металургията.
С решение на Министерския съвет през 1963 г. ХТИ става Висш химикотехнологичен институт (ВХТИ), а през 1995 г. с решение на Народното Събрание е преименуван на Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ).
За пръв ректор на новосъздадения Химикотехнологичен институт през 1953 г. е избран проф. д-р Борис Загорчев. Принос за организирането на химико-технологичното образование в България и създаването на ХТИ (днешния ХТМУ) имат: проф. д-р Никола Коларов, проф. Захари Караугланов, проф. д-р Борис Загорчев, чл.-кор. проф. Владимир Кабаиванов, проф. д-р Димитър Джоглев, проф. дтн Димчо Димитров и др.
От самото му създаване до днес в ХТМУ са работили и работят много преподаватели и научни сътрудници, които са дали своя принос за развитието на химико-технологичното и металургично образование и наука и за подпомагане на българската промишленост. Сред тях се открояват имената на учени като акад. Стефан Христов, чл.-кор. проф. Любомир Желязков, чл.-кор. Чавдар Иванов, проф. Петко Николински, проф. Михаил Герасимов и др., които имат съществен принос за издигане на авторитета на Университета и международното признание на българската химична и металургична наука.
Академичният съвет е орган за ръководство на учебната, научната, производствената и други дейности, извършвани в ХТМУ. Избира се от УОС и се състои от 75 % хабилитирани, 15 % нехабилитирани и 10 % студенти и докторанти. Ректорът е член на АС по право и негов председател.
Университетското общо събрание е висш колективен орган за управление на ХТМУ. В него участват всички хабилитирани членове на академичния състав, представители на нехабилитираните преподаватели, служителите, студентите и докторантите по определена квота.
Председател: доц. д-р инж. Николай Карев
Контролният съвет се избира от Университетското общо събрание и осъществява вътрешния контрол върху дейността в ХТМУ.
Председател: доц. д-р Ивайло Гугов
Студентският съвет се състои от всички студенти и докторанти, членове на Университетското общо събрание. Това е орган, избиран от студентите за защита на техните общи интереси.
Председатели:
Основните структурни звена на ХТМУ са:
В структурата на ХТМУ е влизал и Технологичният колеж в София, закрит с решение на Министерския съвет от юни 2011 г.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.