Временно консулство (9 ноември – 24 декември 1799 г.
Учредяване на Изпълнителна консулска комисия (абат Сийес, Роже Дюко, Бонапарт).
Завръщане във Франция на Лазар Карно, Лафайет и други влиятелни емигранти.
Окончателно потушаване на размириците във Вандея.
Разработка и приемане на нова конституция – Конституция от година VIII, която дава силно предимство на изпълнителната власт.[2] Тя постановява четири различни съвета: – Трибунат, Законодателен корпус и Охранителен сенат (фр. le Sénat conservateur) – законодателни и един юридически – Държавен съвет. Само първите два съвета се избират, вторите два се назначават от първия консул.
Десетгодишно консулство (25 декември 1799 – 2 август 1802)
Бонапарт става първи консул с широки пълномощия. Втори и трети консули с право на съвещателен глас стават Камбасерес (1753 – 1824) и Лебрьон (1739 – 1824).
Назначаване на членове на Сената и Държавния съвет.
Репресивни мерки против печата.
Учредяване на префектури и административна реформа.
пътят към едноличната власт на Наполеон е гарантиран от
един от членовете, който гласи: „На първия консул се дават специални функции и правомощия, които той може временно да допълва в случай на необходимост“