From Wikipedia, the free encyclopedia
Фред Зинеман (на английски: Fred Zinnemann, произнасяно също Фред Цинеман) е американски кинорежисьор от австрийски произход, роден през 1907 година, починал през 1997 година. [1]
Фред Зинеман Fred Zinnemann | |
американски режисьор | |
Фред Зинеман през 1940-те | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Националност | САЩ |
Учил във | Виенски университет |
Режисура | |
Активност | 1929 – 1985 |
Значими филми | „Денят на Чакала“ „Човек на всички времена“ „Историята на една монахиня“ „Оттук до вечността“ „Точно по пладне“ „Издирването“ |
Оскари | 1954, за режисура Оттук до вечността 1967, за режисура Човек на всички времена |
Златен глобус | 1954, за режисура Оттук до вечността 1967, за режисура Човек на всички времена |
Семейство | |
Съпруга | Рене Бартлет (1936–1997; смъртта му) |
Деца | 1 |
Уебсайт | |
Фред Зинеман в Общомедия |
Със 7 номинации за награда „Оскар“ за най-добър режисьор, печелейки 2 от тях, Зинеман е сред най-титулуваните режисьори на западната кинематография през 1950-те, 1960-те и 1970-те години.[2] Автор е на такива класически произведения като: „Точно по пладне“ (1952) с Гари Купър и Грейс Кели, „Оттук до вечността“ (1953) с Бърт Ланкастър, Монтгомъри Клифт и Франк Синатра, „Историята на една монахиня“ (1959) с Одри Хепбърн и Питър Финч, „Скитниците“ (1960) с Робърт Мичъм и Питър Устинов, „Човек на всички времена“ (1966) с Пол Скофийлд и Орсън Уелс, „Денят на Чакала“ (1973) с Едуард Фокс и Майкъл Лонсдейл, „Джулия“ (1977) с Джейн Фонда и Джейсън Робардс. Печели награда „Оскар“ и за документалния си филм „Бенджи“ (1951). Удостояван е с призовете „Златен глобус“ и БАФТА, както и със специална награда от филмовия фестивал в Кан.[2]
Фред Зинеман е роден на 29 април 1907 г. в австрийската столица Виена, по това време в Австро-Унгария. Родителите му Ана и Оскар Зинеман са от еврейски произход. Баща му е лекар. Израствайки в Австрия, Зинеман мечтае за кариера на класически музикант, но започва да учи право във Виенския университет. Докато е студент, той е запленен от новопоявилото се изкуство на киното, вследствие на което изоставя правото и се подготвя за кинооператор. За кратко е въвлечен в европейски филмови продукции, преди да се отправи към Америка, за да учи и отдаде изцяло на киното.
Първият му игрален филм, където е сърежисьор, е „Вълната“ (1936), сниман в Мексико с предимно непрофесионални изпълнители, избрани измежду местното население. Големия пробив Зинеман прави през 1944 г. с филма си „Седмият кръст“, където в главната роля блести голямата звезда на Холивуд от онези години – Спенсър Трейси.
година | филм | оригинално заглавие | бележки |
---|---|---|---|
1944 | Седмият кръст | The Seventh Cross | |
1948 | Търсенето | The Search | номинация за „Оскар“ |
1950 | Мъжете | The Men | |
1951 | Тереза | Teresa | |
1952 | Точно по пладне | High Noon | номинация за „Оскар“ |
1953 | Оттук до вечността | From Here to Eternity | награда „Оскар“ |
1955 | Оклахома! | Oklahoma! | |
1959 | Историята на една монахиня | The Nun's Story | номинация за „Оскар“ |
1960 | Скитниците | The Sundowners | номинация за „Оскар“ |
1966 | Човек на всички времена | A Man For All Seasons | награда „Оскар“ |
1973 | Денят на Чакала | The Day of the Jackal | |
1977 | Джулия | Julia | номинация за „Оскар“ |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.