From Wikipedia, the free encyclopedia
Франтишек Планичка е чехословашки футболист, вратар. Смятан за един от най-добрите футболисти на своя пост през 30-те години на XX век. Дългогодишен капитан на Славия (Прага) и националния отбор на Чехословакия. Международната федерация по футболна история и статистика класира Планичка на 9-о място в класацията си за най-добър вратар на XX век.[1] Заема четвърто място в класацията „Футболист на столетието в Чехия“, отстъпвайки на Йозеф Масопуст, Йозеф Бицан и Иво Виктор.[2]
| Франтишек Планичка | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Прякор | Пражката котка | ||||||||
| Роден | 2 юни 1904 г. | ||||||||
| Починал | 20 юли 1996 г. Прага, Чехия | ||||||||
| Ръст | 172 cm | ||||||||
| Пост | вратар | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . | |||||||||
| Франтишек Планичка в Общомедия | |||||||||
Планичка никога не е считал футбола за своя основна работа, изкарвайки прехраната си в пенсионна кантора в Прага.[3] Като юноша играе за отборите на Слован (Прага), Юнион и Старомецки Олимпия. Вратарят обаче е заклет привърженик на Спарта (Прага) и отива на проби в столичния тим. Ръководството на клуба обаче не го привлича поради ниския му ръст (само 172 cm).[4] Впоследствие пази за ФК Бубенец.
През 1923 г. преминава в Славия (Прага). Първоначално е резерва на вратаря Щал, но през 1925 г. успява да отвоюва титулярното място. Поради акробатичните си спасявания получава прозвището „Пражката котка“. В състава на Славия става 8 пъти шампион на Чехословакия, а още 5 пъти тимът завършва на второ място. Освен това, печели 6 пъти Купата на Бохемия. През 1932 г. Славия достига полуфинала на Купа Митропа, където играе с Ювентус. В първия мач чехословаците разгромяват съперника с 4:0, а в ответния сблъсък „Старата госпожа“ повежда с 2:0. Тъй като Славия се старае да удържи резултата, привържениците започват да замерят с камъни гостите, в резултат на което Планичка получава контузия. Футболистите напускат терена, а впоследствие и двата клуба са дисквалифицирани.[5] Все пак Планичка печели трофея през 1938 г., когато Славия побеждава унгарския Ференцварош на финала. Във всички турнири изиграва 969 мача за Славия Прага.
Дебютира за националния отбор на Чехословакия на 17 януари 1926 г. в мач с Италия, загубен с 1:3. Капитан е на Чехословакия на 2 световни първенства – през 1934 и 1938 г. На шампионата на планетата през 1934 г. е с основна заслуга за достигането на финала на турнира. Чехословакия губи от Италия с 1:2. Въпреки поражението, играчите са посрещнати като герои в родината си пред 100 000 души.[6]
На световното първенство през 1938 г. Планичка чупи своята ръка в 1/4-финалния мач срещу Бразилия, но остава на терена и не допуска гол до края на срещата.[7] Мачът остава в историята като „Битката за Бордо“, с грубата си игра и трите отсъдени червени картона. Без вратаря си, Чехословакия губи преиграването на двубоя и отпада. Въпреки това, Франтишек е избран за най-добър вратар на турнира. Изиграва 73 срещи за националния отбор, като в 37 от тях е капитан.
Съветският футболист Александър Старостин описва играта на Планичка така: „Движенията му са бързи, гъвкави, усеща се, че е добър гимнастик. Постоянно играе на 8-10 метра пред вратата, често излиза към линията на наказателното поле и играе на цялата му площ. Хванатата топка Планичка не избива напосоки, а подава веднага на своя съотборник, намиращ се в най-изгодна позиция“.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
