Франсоа Жакоб

Франсоа̀ Жако̀б (на френски: François Jacob) е френски микробиолог и генетик и нобелов лауреат за физиология за 1965 г.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Жакоб.

---

Франсоа Жакоб François Jacob
френски микробиолог и генетик
Роден	17 юни 1920 г. Нанси, Франция
Починал	20 април 2013 г. (92 г.) Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	Франция
Научна дейност
Област	биология, микробиология, генетика
Работил в	Институт „Пастьор“
Известен с	изследванията си в областите генетика (оперон) и микробиология
Награди	Нобелова награда за физиология или медицина (1965)
Уебсайт	Страница в IMDb
Франсоа Жакоб в Общомедия

Биография

Роден е на 17 юни 1920 година в Нанси, Франция. След завършване на колеж в Париж, постъпва в Сорбоната в медицинския факултет. Обучението му е прекъснато от Втората световна война, като през юни 1940 се присъединява към френските въоръжени сили базирани в Лондон. След това е изпратен като военен лекар във Втора бронетанкова дивизия, разпределена в Африка. През август 1944 е сериозно ранен и седем месеца прекарва в болница. След възстановяването си е награден с Кръст на Освобождението, един от най-високите военни отличия на Франция.

След войната завършва образованието си и през 1947 получава диплома за лекар. От 1950 е асистент на Андре Лвоф в Пастьоровия институт. Там двамата провеждат изследвания върху лизогенията (форма на симбиоза между бактерии и бактериофаги), която става предмет на докторската му дисертация (1954).

Следващото десетилетие Жакоб посвещава на изучаването на клетъчната генетика на бактериите. В края на 1950-те години съвместно с Жак Моно откриват информационната РНК и установяват, че ДНК съдържа три вида гени – структурни, регулаторни и операторни. Откритието им, че бактериофагите съдържат структурни и регулаторни гени, помага да се обясни механизма на лизогенията и се превръща в основа на вирусната теория на туморообразуването. За тези приноси Жакоб и колегите му Лвоф и Моно са удостоени през 1965 г. с Нобелова награда. При награждаването им Свен Гард от Каролинския университет подчертава, че тъкмо техните открития са направили възможно да се разбере механизма, по който генетичната информация се превръща в химичната активност.

Умира на 19 април 2013 година в Париж на 92-годишна възраст.

Признание

• 1962 – Награда „Шарл-Леополд Майера“ (Gran Prix Charles-Leopold Mayer) на Френската академия на науките;
• 1962 – Чуждестранен член на Датската Кралска академия за изкуства и науки;
• 1964 – Чуждестранен член на Американската академия за изкуства и науки;
• 1965 – Нобелова награда за физиология или медицина;
• 1969 – Чуждестранен член на Националната Академия на науките на САЩ и на Американското дружество на философите;
• Почетен доктор на множество университети.

Библиография

• 1954: Les Bactéries lysogènes et la Notion de provirus, éditions Masson.
• 1961: ((en)) Sexuality and the genetics of bacteria, avec Élie Wollman, Academic Press
• 1970: La Logique du vivant, une histoire de l’hérédité, éditions Gallimard.
• 1979: L'évolution sans projet dans Le Darwinisme aujourd'hui, collection Points – Sciences, éditions du Seuil
• 1981: Le Jeu des possibles, essai sur la diversité du vivant, éditions Fayard
• 1987: La Statue intérieure, éditions Odile Jacob, автобиография
• 1997: La Souris, la Mouche et l’Homme, éditions Odile Jacob.

Бележки

Източници

• „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки

• Биография на Франсоа Жакоб, Nobelprize.org
• Видео-интервю с Франсоа Жакоб, Peoples Archive