френски композитор From Wikipedia, the free encyclopedia
Франсѝс Жан Марсѐл Пулѐнк (на френски: Francis Jean Marcel Poulenc) е френски композитор.[1]
| Франсис Пуленк Francis Poulenc | |
| френски композитор | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Религия | католицизъм |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера, класическа музика |
| Инструменти | пиано |
| Активност | 1917 – 1963 г. |
| Участник в | Groupe des Six |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Уебсайт | |
| Франсис Пуленк в Общомедия | |
Франсис Пуленк е роден на 7 януари 1899 година в Париж в семейството на Емил Пуленк, един от основателите на успешната фармацевтична компания „Пуленк Фрер“ (днес част от „Санофи“). Обучаван от Рикардо Винес и силно повлиян от Ерик Сати, той става част от групата млади композитори, наричана Шесторката. През 20-те години получава международна известност, а през 30-те години започва да композира и по-тежки, повлияни от християнството, произведения.
Франсис Пуленк умира на 30 януари 1963 година в Париж от инфаркт.
Наричат го „музикант на спонтанността“. Ярката му творческа индивидуалност се формира в годините на Първата световна война, когато Европа е обхваната от стремежа към нова естетика, а Париж е центърът, където отрицанието ражда новите идеи. През 1917 г. Пуленк става част от група млади композитори, влезли в историята под общото наименование Les Six/„Шесторката“.
Те обединяват своите търсения в създаването на нов стил, дистанциран от музикалните течения на миналото и оплоден от свежестта на американския джаз, бразилските танци и френския водевил. Повлиян силно от ексцентричното новаторство на Ерик Сати и гения на Игор Стравински, Пуленк създава свой индивидуален творчески почерк, който може лесно да бъде разпознат чрез ярките багри, отчетливите и ясни ритми и изключително красивите диатонични хармонии. Той е по-топъл и по-малко интелектуален от Стравински, по-страстен и музикално по-фин от Сати. Всъщност, музиката на Пуленк е толкова индивидуална, че е трудно да си представим, че някой може да му е бил учител. Музиката му е изпълнена с мелодия – това е най-силната му страна.
Тези качества го доближават в пълна степен до формулирания от поета Жан Кокто – смятан за идеолог на „Шесторката“ – стремеж към създаване на „музика земна, музика на ежедневието’, в която „връщането към ясния рисунък води неизбежно до връщане към мелодията“.
Франсис Пуленк учи с Шарл Кохлен през 1921 г., като по това време той вече се идентифицира с Шесторката – шестте френски композитори от кръга на Жан Кокто, включващ Онегер, Орик и Мило. Първоначално видимо лекият му стил се променя в резултат на смъртта на близък приятел през 1936 г., което съвпада с началото на продължителното му сътрудничество с певеца Пиер Бернак.
Пуленк постига значителен успех с комичната си опера „Гърдите на Тиресиас“ (Les Mamelles de Tiresias) по текст на Гийом Аполинер, написана по време на последните дни на войната и представена в Париж през 1947 г. Трагичната опера „Диалогът на кармелитките“ по либрето, базирано на неизползван филмов сценарий на Жорж Бернанос, разказваща за екзекутирането на монахините-кармелитки по време на Френската революция по романа на Гертруд фон льо Форт „Последната на ешафода“, влиза в световния оперен репертоар. Други сценични творби, заедно с десетки инцидентно написани пиеси и филмова музика, включват балета „Кошутите“, поставен за първи път в Монте Карло през 1924 г. Една от най-интересните сценични творби на Пуленк е едноактната опера за женски глас „Човешкият глас“ по либрето на Жан Кокто, изпълнена за първи път в България на сцена от сопраното Виолета Шаханова на фестивала „Мартенски музикални дни“, Русе – 2007.
Оркестровата музика на Пуленк включва сюита от „Кошутите“, очарователен камерен концерт за клавесин и малък оркестър, както и концерти за орган, за пиано и за две пиана.
Композиторът дава значим и идиоматичен принос към изкуството на френското солово пеене, освен това и към редица хорови творби. Соловите песни варират от песни по текстове на Аполинер и Кокто до текстове на Ронсар. Мелодрамата „Историята на Бабар“ за рецитатор и пиано разказва историята на слона Бабар по произведение на Жан де Брюнхоф и е просто приказка за деца.
Църковната му музика, написана след вътрешното му приемане на католическата вяра от детството му (1935), е забележителна с меса, написана през 1937 г. и още повече с вълнуващия Stabat mater от 1950 г. През 1959 г. написва Gloria за соло сопрано, хор и оркестър, последвани накрая от по-тъжен финал „Седемте отговора на сенките“ през 1961 г.
Френските композитори от 20 век показват особено умение в използването на духовите инструменти. Тази способност е ясно изразена в сонатите на Пуленк за флейта, кларинет, обой и пиано, към които трябва да добавим атрактивното Трио за обой, фагот и пиано. Но най-добре известните от всички творби на Пуленк остават трите Motto perpetuo от 1918 г. От същата година датира една дуо соната и няколко привлекателни кратки пиеси, включително една неокласическа сюита по Клод Жервез и елегантните Promenades.
Концерт-балет за пиано и 18 инструмента (1929), концерт за 2 пиана и оркестър (1932), концерт за орган и струнен оркестър (1938).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
