Фламбуро (планина)

Фламбуро или Пиерия (на гръцки: Πιέρια, Пиерия, Φλάμπουρο, катаревуса Φλάμπουρον) е гориста планина в Егейска Македония, Северна Гърция, чийто най-висок връх Фламбуро е 2188 метра.^[1][2]

Фламбуро Πιέρια
Местоположение на картата на Катеринско 40.235, 22.1775
Общи данни
Местоположение	Гърция
Част от	Камбуница
Най-висок връх	Фламбуро
Надм. височина	2188 m
Фламбуро в Общомедия

Описание

Планината е разположена в южната част на Берско, западната на Катеринско и североизточната на Кожанско и образува естествената граница между трите областни единици.^[3] Планината е дълга, образувайки дълъг и тесен хребет, разположен от североизток към югозапад. Фламбуро е една от най-гористите планини в Гърция и е залесена с широколистни и иглолистни дървета. Тя също така е и една от най-достъпните в страната.^[3] На юг се отделя от масива Шапка (Титарос) от шийката Крионери (1500 m), откъдето започват срещуположно течащите потоци Исворос и Мавронери. На североизток граничи с масива Голен (Колона), който картите включват в Фламбуро, с прохода Профитис Илияс (780 m) срещуположно течащите потоци Мелисопетра (Вихорос, Платанолакос, приток на Бистрица) и Месопотамос (приток на Пелекас).^[1]

Скалите на планината са гнайси, гранити, шисти и амфиболити.^[1]

Фламбуро, която е обрасла с буки, дъбове, черни борове, македонски мури и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1250002).^[1]

Имена

Всички стари гръцки карти споменават планината и с името Фламбуро (Φλάμπουρο) или само Фламбуро.^[1] В български източници се използва или името Фламбурон^[4][5][6] или е наричана Камбуница като изрично планината североизточно от Шапка,^[7] или заедно с Шапка.^[8] Името Пиерия е възроденото антично, споменато от Тукидид, Плиний и други автори.^[1]

Туризъм

Във Фламбуро има следните планински хижи:

• В местността Вигла при Ано Милия (1050 m), на 15 km от Като Милия (450 m), от 1974 година работи хижата „Йоанис Хасиотис“ с 60 места за спане;
• В местността Лагомана (1360 m), на 26 km или 2:30 часа от Велвендо (450 m) има хижа с 40 места за спане;
• В местността на Юртия Турлас (1450 m), 10 km или 2 часа от Велвендо (450 m) има хижа с 50 спални места;
• В местността Саракацана (1680 m), 18 km или 3:30 часа от Ритини (550 m), от 1986 година работи хижа, която разполага със 100 места за спане;
• В местността Бара Авделас (1945 m), 12 km или 1,30 часа от Катафиги (1420 m), от 1983 година работи хижата „Меркурис Кирацус“, която разполага с 80 спални места.^[9]

На запад (8 km) от село Елатохори (Скутерна, 780 m), на височина 1400-1900 m има ски център с 8 писти и 5 лифта, както и хижа. Изкачването на върха може да се направя от хижите Бара Авделас за около 1 час, Юртия Турлас за приблизително 2:30 часа, Саракацана за приблизително 3:30 часа. Европейската пътека за дълги разстоятия E4, идваща от Каракамен (Вермио) - Кастания (1070 m) и Сфикия (Восово, 610 m) - Ризомата (Бощани, 600 m) пресича Фламбуро, минавайки покрай хижите в Бара и Ано Милия и продължава към Вронду - Дион - Литохоро - Олимп.^[9]

Върхове

Име	Име	Височина	Местоположение
Фламбуро	Φλάμπουρο	2188 m[1]	ЮЮИ от Катафиги и ССИ от Фтери[2]
Авдела	Αβδέλα	2120 m - 2149 m[1]	СЗ от Скотина (Морна)[2]
Агиос Атанасиос	Άγιος Αθανάσιος	1191 m[1]
Аетопетра (местно име), Аето Петра	Αετού Πέτρα (ή Αετόπετρα	1695 m[1]	ЮИ над Катафиги[2]
Алатариес	Αλαταριές	920 m[1]	ЮЗ от Даскио (Драчкуп)[2]
Алатистра	Αλατίστρα	1220 m - 1100 m[1]	З от Ритини[2]
Алогомандрия	Αλογομανδριά	1405 m[1]
Анемомилос	Ανεμόμυλος	1080 m[1]
Арванитис (местно име), Тома Рахи	Θωμά Ράχη, Αρβανίτης	2022 m[1]	З от Ритини[2]
Астрапокамени Петра	Αστραποκαμένη Πέτρα	1562 m[1]	ССИ от Катафиги[2]
Астринос	Αστρινός	860 m[1]
Ахлада	Αχλάδα	1200 m - 11000 m[1]
Басия	Μπασιά	1731 m[1]
Басия	Μπασιά	1402 m[1]
Вулгари	Βούλγαρη	1348 m[1]
Гини	Γκίνη	1420 m - 1300 m[1]	СИ от Скотина (Морна)[2]
Горцо, Ахладиес	Αχλαδιές, Γκόρτσο	1300 m - 1200 m[1]
Грамени Оксия	Γραμμένη Οξυά	1584 m[1]	И от Сервия,[2] смятан и за част от Шапка[1]
Гризилиоти	Γκριζιλιώτη	1500 m - 1300 m[1]
Гума	Γκούμα	1003 m[1]	С от Елатохори (Скутерна)[2]
Дзорос	Τζόρος	1720 m - 1600 m[1]	С от Фтери[2]
Диасело	Διάσελο	1300 m - 1200 m[1]
Дравинга	Ντραβίγκα	1504 m[1]	ЗЮЗ от Ритини[2]
Дросос	Δρόσος	1994 m[1]	ЮИ от Катафиги[2]
Дубанари	Ντουμπανάρι	1305 m[1]
Какалома	Κακάλωμα	860 m[1]	З над Врия (Бряза)[2]
Калогирос, Хандаки	Καλόγηρος, Χαντάκι	938 m[1]	С от Елатохори (Скутерна)[2]
Калуди	Καλούδι	1220 m[1]	З над Ано Милия[2]
Канавотория, Канавотопия	Καναβοτόρια, Καναβοτόπια	1200 m[1]	ЗСЗ от Елатохори (Скутерна)[2]
Клисура, Дервени	Κλεισούρα, Ντερβένι	940 m[1]	СЗ над Ритини[2]
Кока	Κόκκα	1738 m[1]
Кока	Κόκκα	920 m[1]	СИ от Скотина (Морна) и ЮЗ от Кариес[2]
Комени, Кумени	Κομμένη, Κουμένη	1360 m[1]
Корифи, Бидзиниси	Κορυφή, Μπιτζινίσι	1618 m[1]	СИ от Фтери[2]
Кумени	Κουμένη	1541 m[1]
Кутра, Хаос	Κούτρα, Χάος	891 m[1]
Крионери	Κρυονέρι	1606 m[1]	И от Сервия,[2] смятан и за част от Шапка[1]
Крия Вриси	Κρύα Βρύση	1640 m[1]	И от Сервия,[2] смятан и за част от Шапка[1]
Ктени	Κτένι	1786 m - 1600 m[1]	З от Ано Милия[2]
Лазиния	Λαζίνια	1220 m[1]
Лапуси	Λαπούσι	1870 m[1]	И от Катафиги[2]
Ласния	Λασνιά	1700 m - 1400 m[1]	И от Катафиги[2]
Латица	Λατίτσα	1320 m - 1120 m[1]	Ю от Даскио (Драчкуп)[2]
Лорида	Λωρίδα	1747 m[1]	СИ от Фтери[2]
Лянура	Λιανούρα	1820 m[1]
Маврорахи	Μαυρορράχη	900 m - 851 m[1]
Макринарикия	Μακρυναρίκια	1100 m[1]
Мармаро	Μάρμαρο	1149 m[1]	З от Ано Милия[2]
Маврорахи	Μαυρορράχη	1265 m[1]	Ю от Даскио (Драчкуп)[2]
Нофандос	Νόφαντος	880 m[1]
Пати, Маврорахи	Πάθη, Μαυρορράχη	1200 m[1]	Ю от Даскио (Драчкуп)[2]
Падос	Πάδος	886 m[1]	ЮЮЗ над Ризомата (Бощани)[2]
Палиокастро	Παλιόκαστρο	654 m[1]	З над Ризомата (Бощани)[2]
Палиокастро, Палиокастро Морнас	Παλιόκαστρο, Παληόκαστρο Μόρνας	1555 m[1]	ЗЮЗ от Скотина (Морна)[2]
Папаяни Рахи	Παπαγιάννη Ράχη	1671 m - 1620 m[1]	И над Катафиги[2]
Папа Хорафия	Παπά Χωράφια	1581 m[1]	ЗСЗ от Елатохори (Скутерна)[2]
Пенде Пирги	Πέντε Πύργοι	1705 m[1]	С от Скотина (Морна)[2]
Петрофолия	Πετροφωλιά	1420 m[1]	ЮЮЗ от Даскио (Драчкуп)[2]
Плака, Самари	Πλάκα, Σαμάρι	1938 m - 1904 m[1]	И от Палеограцано и СЗ от Фтери[2]
Рахи, Цунга Рахи	Ράχη, Τσόγκα Ράχη	1440 m[1]
Рендзи	Ρέντζη	1404 m - 1320 m[1]	СЗ от Елатохори (Скутерна)[2]
Салтапида	Σαλταπίδα	1932 m[1]	З от Ритини[2]
Саракацана (местно име), Саракацани, Каракацанас	Σαρακατσάνη, Καρακατσάνας, Σαρακατσάνα	1660 m - 1500 m[1]	ЗЮЗ от Ритини[2]
Скотрино (местно име), Скотино, Дракос, Музина, Арванитис, Гувро	Σκοτεινό, Δράκος, Μοζίνα, Γκούβρο, Σκοτρινό	2005 m[1]	И от Катафиги[2]
Тумба, Марадука	Τούμπα, Μαραντούκα	1137 m[1]
Турла, Пиерия	Τούρλα, Πιέρια	2100 m[1]	И от Палеограцано и С от Фтери[2]
Туфа Карайорги	Τούφα Καραγιώργη	1959 m[1]	ССЗ от Скотина (Морна)[2]
Фламбуро, Лазина	Φλάμπουρο, Λαζίνα	1683 m - 1480 m[1]	СЗ от Ритини[2]
Фунда, Самардза	Φούντα, Σαρμάτζα	1660 m - 1600 m[1]
Цапурния	Τσαπουρνιά	1240 m - 1100 m[1]	ЮЗ от Даскио (Драчкуп)[2]
Цука	Τσούκα	1581 m[1]	С от Катафиги[2]
Цука	Τσούκα	1239 m[1]
Цума	Τσούμα	1000 m[1]	З от Кариес и Ю от Ано Милия[2]

Бележки

1. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 444. (на гръцки)
2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
3. Πιέρια όρη – www.ritini.gr, архив на оригинала от 12 януари 2014, https://web.archive.org/web/20140112150224/http://www.ritini.gr/index.php?option=com_k2&view=item&layout=item&id=13&Itemid=63, посетен на 12 януари 2014
4. Карта на България отъ Панчо Тошковъ. Мѣрка 1:1.200 000. IV поправено и допълнено издание. София.
5. Учебна физическа карта на България и на поробенитѣ български земи. Мѣрка 1:1 000 000. Наредилъ Т. А. Благоевъ. София, Одобрена отъ Министерството на народното просвѣщение съ окр. № 18599 отъ 4 VIII 1931 год. Лит. „Балканъ“.
6. Карта България. Мѣрка 1:1,000,000. София, Книгоиздателскво Хр. Г. Дановъ - О. О. Д-во.
7. Въздухоплавателна карта въ проекция на Меркаторъ: Солунъ. Мѣрка 1:500 000. София, Изработена и печатана в Държавния географски институтъ. За служебно ползване, 1942.
8. Административна карта на България. Мѣрка 1:400 000. Издава П. Атанасовъ. Съставилъ и изработилъ Г. Продановъ. Държавенъ географски институтъ, 1944.
9. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 446. (на гръцки)