Филип Ноаре

Филип Ноаре (на френски: Philippe Noiret) (1930 – 2006) е френски актьор. ^[1]

Филип Ноаре Philippe Noiret
френски актьор
Филип Ноаре (2000)
Роден	1 октомври 1930 г. Лил, Франция
Починал	23 ноември 2006 г. (76 г.) Париж, Франция
Погребан	Монпарнаско гробище, Париж, Франция
Националност	Франция
Работил	актьор
Актьорска кариера
Активност	1948-2003
БАФТА	„Ново кино Парадизо“
Други награди	„Сезар“ (1976, 1990)
Семейство
Съпруга	Моник Шомет (1962-2006)
Деца	Фредерик Ноаре
Уебсайт	Страница в IMDb
Филип Ноаре в Общомедия

Гробът на Филип Ноаре

Биография

Роден е на 1 октомври 1930 г. в Лил, Франция. През 1950 г., след като три пъти не успява да вземе диплома за бакалавър, решава да изучава драматично изкуство. Завършва курс и през следващите години се изявява в театъра.

През 1962 г. Ноаре се жени за комедийната актриса от Националния театър Моник Шомет. Имат една дъщеря – Фредерик Ноаре.

За първи път се появява на голям екран през 1956 във филма „Тъпото острие“ на младата режисьорка Анес Варда.

Режисьорите го забелязват в „Зази в метрото“ (1960), екранизация на едноименния роман на Реймон Кьоно от режисьора Луи Мал. След 1962 г. е вече позната фигура във френското кино, а през 1967 г. главната роля във филма на Ив Робер „Щастливият Александър“ му донася масова популярност.

В дългата си кариера Филип Ноаре изиграва над 120 роли в киното. Сред запомнящите му филми са „Голямото плюскане“ (1973) – придобилият скандална слава филм на Марко Ферери, „Приятели мои“ (1975) на Марио Моничели, „Ново кино Парадизо“ (1988) на Джузепе Торнаторе, „Пощальонът“ (1994) на Майкъл Редфорд, а и много други.

Филип Ноаре умира от рак през 2006 г. Той е считан за един от най-значимите и харизматични актьори във френското и световното кино.

Награди и номинации

• Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля:

1990 г. – „Ново кино Парадизо“ (Nuovo cinema Paradiso)

• Награда „Сезар“ за най-добър актьор:

1976 г. – „Старата пушка“ (Le Vieux Fusil)

1990 г. – „Живот и нищо друго“ (La Vie et rien d'autre)

Избрана филмография

година	филм	оригинално заглавие	роля	режисьор
1956	Тъпото острие		Мари	Анес Варда
1959	Макбет	Macbeth	Макдъф	Клод Барма
1960	Зази в метрото		Габриел	Луи Мал
1961	Цялото злато на света		Виктор Харди	Рене Клер
1966	Животът в замъка		Жером, съпругът на Мари	Жан-Пол Рапно
1966	Нежният мошеник	Tendre voyou	Габриел (Биби) Дюмонсо	Жан Бекер
1967	Седем пъти жена	Sette Volte Donna	Виктор	Виторио Де Сика
1968	Щастливият Александър		Александър	Ив Робер
1969	Топаз		Анри Жар	Алфред Хичкок
1971	Войната на Мърфи		Луи Брезан	Питър Йейтс
1972	Атентатът		Пиер Гарсен	Ив Боасе
1973	Голямото плюскане		Филип	Марко Ферери
1974	Часовникарят от Сен Пол	L’horloger de Saint-Paul	Часовникарят	Бертран Таверние
1975	Старата пушка		Жулиен Дандьо	Роберт Енрико
1975	Приятели мои		Джорджо Пероци, журналист	Марио Моничели
1976	Съдията и убиецът		Емил Русо, съдията	Бертран Таверние
1976	Татарската пустиня	Il deserto dei Tartari	генерал	Валерио Дзурлини
1981	Трима братя	Tre fratelli	Рафаеле Джурана	Франческо Рози
1981	Безупречна репутация	Coup de torchon	Люсиен Кордие	Бертран Таверние
1983	Африканецът	L’Africain	Виктор	Филип де Брока
1984	Приятели мои II	Amici miei Atto II	Джорджо Пероци	Марио Моничели
1984	Отворете, полиция	Les Ripoux	Рене Боарон	Клод Зиди
1989	Ново кино „Парадизо“		Алфредо	Джузепе Торнаторе
1989	Живот и нищо друго	La Vie et rien d’autre	Делаплан	Бертран Таверние
1989	Завръщането на мускетарите		Кардинал Мазарини	Ричард Лестър
1990	Отворете, полиция 2		Рене Боарон	Клод Зиди
1991	Росини, Росини		Росини	Марио Моничели
1993	Танго		Франсоа дьо Немур	Патрис Льоконт
1994	Пощальонът		Пабло Неруда	Майкъл Редфорд, Масимо Троаси
1994	Дъщерята на Д'Артанян	La fille d’Artagnan	Д'Артанян	Бертран Таверние
2003	Отворете, полиция 3		Рене Боарон	Клод Зиди

Източници

1. www.imdb.com

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Филип Ноаре.

• Филип Ноаре в Internet Movie Database
• Филип Ноаре в
• Филип Ноаре Архив на оригинала от 2007-11-13 в Wayback Machine. Сайт посветен на него
• Филип Ноаре^{[неработеща препратка]} Видео интервю от 1966 г.