Фарсала

Фа̀рсала (на гръцки: Φάρσαλα), известен в древността като Φάρσαλος, Фарсалос е град в южната част на Тесалия.

Фарсала Φάρσαλα
Фарсала 39.283333, 22.383333 Фарсала
Страна	Гърция
Област	Тесалия
Дем	Фарсала
Географска област	Тесалия
Надм. височина	317 m
Население	13 500 души (2006)
Пощенски код	403
Телефонен код	24910
Официален сайт	www.farsala.gov.gr
Фарсала в Общомедия

География

Свързан е с GR-3, магистралата свързваща Лариса и Ламия, и е достъпен от GR-30, свързващ Кардица и Волос. Гръцките магистрали GR-1/E65 и E75 минават източно от града. Няколко планински вериги са разположени на юг, докато тесалийското поле (най-обширното в Гърция) се намира северно, а източно от града ландшафтът е хълмист. Фарсала се намира югоизточно от Кардица, южно от Лариса, западно от Волос и източно от Ламия.

Стопанство

Градът е икономически и селскостопански център на дема. Населението на селските му райони е заето предимно с отглеждането и производството на памук, който се използва за производството на дрехи от текстилната промишленост. Фарсала е известна със своята халва. Населението ѝ (2006) е около 13 500 жители, като през 1981 г. е било 7094, през 1991 г. – 8413, и през 2001 г. – 9801 жители.

История

Родом от Фарсала е Буцефал.

Древна история

В произведенията на Омир, Фтия от микенската цивилизация, столицата на Мирмидонците и на Пелей (бащата на Ахил), понякога се отъждествява с по-късния град Фарсалос (на гръцки: Φάρσαλος), сега Фарсала. Крепостната стена, която е защитавала града по онова може да се види и днес в близост до съвременния град, както и сводестата гробница тип циклопска кладка от онзи исторически период.

Антична Фарсала е главен град на Тесалиотида, която била съставна част на древната тесалийска тетрархия.

Историческата Фарсала е построена върху склоновете на планината Нартакиус на надморска височина 160 м, където се намира и съвременния град. Фарсала е един от главните градове в Тесалия и е столица на Фтинския тетрарх в Древна Гърция. В персийските войни Фарсала е на страната на атиняните. В началото на 4 век пр.н.е. градът е част от Тесалийския съюз. По-късно е присъединен към Древна Македония от Филип II. Районът става театър на бойни действия, когато етолийците и тесалиотите се сблъскват с македоните, особено по време на втората и третата македонска война. След поражението на Древна Македония в сблъсъка ѝ с Римската република, Фарсала и цялата област, става част от Римската република. Целият район търпи огромни разрушения по време на римската гражданска война. Битката при Фарсала, която се провежда през 48 г. пр.н.е. на равнината в близост до града решава изхода от грандиозния сблъсък между Помпей Велики и Гай Юлий Цезар, завършил с победа за последния.

В своята География, Страбон говори за два града – Стария Фарсалос и Фарсалос, съществували през различни исторически епохи.

Средновековие

През средновековието Фарсала е византийско владение с изключение на малки исторически периоди когато е поставяна под българска власт (от Симеон Велики до Самуил и по време на българските въстания срещу византийското владичество по българските земи), а през 14 век е завладяна от Стефан Душан и включена в неговото Душаново царство. Последният владетел, династичен представител и наследник на Неманичите – Стефан Урош Дука е управител на града непосредствено преди завоюването му от османците.

Ново време

Фарсала излиза от Османската империя през 1881 г., когато градът и околността му с по-голямата част от Тесалия стават част от Кралство Гърция. По време на първата Гръцко-турска война (1897), една от големите битки се води в околностите на Фарсала.

Население

Година	Жители	Промяна	Жители на дема	Промяна
1981	7211	–	–	-
1991	8457	1202/16,67%	9464	-
2001	9801	–	10 812	-

Източници

• Официален сайт на Фарсала Архив на оригинала от 2012-06-17 в Wayback Machine. ((el))

Вижте също

• Битка при Фарсала

Външни препратки

• История на Фарсала ((en))