Усойница
Вид влечуго(Змия) From Wikipedia, the free encyclopedia
Вид влечуго(Змия) From Wikipedia, the free encyclopedia
Усойницата (Vipera berus) е видът отровна змия с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Западна Европа до Далечния изток и от Средиземноморието до Полярния кръг. Тя е едно от най-студоустойчивите влечуги в света.
| Усойница | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Усойница в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Усойницата има сравнително дебело тяло, като възрастните достигат средна дължина 55 cm. Максималната дължина варира според региона, като в Швеция са регистрирани най-големите екземпляри с дължина 104 cm. Главата е едра и добре изявена, почти плоска и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната.[2]
Цветът на усойницата варира значително – от много светли екземпляри с малки непълни тъмни гръбни петна до меланистични индивиди, които са изцяло тъмни без видими шарки по гърба. В повечето случаи основният цвят е сив до кафеникаво-сив, с характерни тъмни ромбовидни петна или зигзагообразна ивица по гърба. На главата обикновено има тъмно петно с V-образна или X-образна форма. Тъмна линия преминава отстрани от окото до врата и продължава по тялото като поредица от петна.[2]
Усойницата е разпространена в обширна област в Северна Евразия. На запад достига до Великобритания и Северозападна и Централна Франция, на север - до Полярния кръг, а на Скандинавския полуостров - и отвъд него. На изток е разпространена до Северна Корея, руското крайбрежие на Тихия океан и остров Сахалин. Южната граница на ареала преминава през Централна Франция, Северна Италия, Северна Гърция, Югоизточна България, Централна Украйна, района на Волгоград, Южен Урал, Северен Китай, Северна Монголия.[3][4]
На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планините до надморска височина 2700 m (при връх Мусала), макар че до началото на 20 век е регистрирана и в някои стари влажни гори в равнините. В България е установена в Стара планина (от района на Чупрене до Карнобатската планина), Витоша, Рила, Пирин, Осоговската планина, високите части на Родопите, Същинска Средна гора и Люлин, като са регистрирани представители на два подвида – V. b. berus и V. b. bosniensis. В Северен Пирин, Средна и Източна Стара планина и някои части на Родопите се среща напълно черна меланистична форма.[4]
Усойницата се среща в разнообразни местности – сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите и други, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове. В южната част на ареала може да бъде открита във влажни места в низините или на голяма надморска височина. В Унгария и Русия се придържа към лесостепната зона и избягва откритата степ, където е разпространена степната усойница (Vipera ursinii).[5]
Усойницата е активна главно през деня, особено в северната част на ареала. Движи се предимно по земята, макар че са наблюдавани случаи, в които се катери по стръмни склонове или в ниски храсти, за да се припича или търси храна.[5]
Като цяло усойницата не е агресивен вид, а е по-скоро страхлива и хапе само когато е застрашена. В много случаи ухапванията са след настъпване на змията. Тя обикновено се укрива при признаци на опасност, но когато те изчезнат, се връща, често на същото място. Когато е заплашена, предната част на тялото се извива в S-образна форма, подготвяйки се за нападение. Понякога усойниците показват присъствието си със силно и постоянно съскане, като често такива индивиди се оказват бременни женски.[5]
Усойницата е приспособен към студа вид, който прекарва зимата в зимен сън. Във Великобритания зимният сън на мъжките и женските продължава съответно около 150 и 180 дни, а в Северна Швеция – 8-9 месеца. Там в меки зимни дни те излизат на повърхността, за да се припичат, като често дори се придвижват през снега. Въпреки това около 15% от възрастните и 30-40% от младите екземпляри умират през зимата.[2]
Основната храна на усойницата са дребни бозайници, като мишки, полевки и земеровки, както и гущери. Понякога улавя слепоци и дори къртици, както и земноводни - жаби, тритони и дъждовници. Наблюдавани са случаи, в които яде птици и яйцата им, като се изкачва по храстите до гнездата.[5] Малките се хранят с дребни бозайници, малки гущери и жаби, както и насекоми, червеи и паяци. След като достигнат дължина около 30 cm диетата им започва да прилича на тази на възрастните.[2]
В южната част на ареала копулацията се наблюдава в края на април, а на север – в средата на май. Отделни случаи са наблюдавани през юни и дори през октомври, но за тях не е известно дали са довели до раждане на малки. Женските често раждат веднъж на две години, а при хладно и късо лято – веднъж на три години.[2]
Мъжките откриват женските, следвайки миризмата им, като понякога изминават стотици метри на ден. Двойките остават заедно 1-2 дни след копулацията, като мъжките прогонват евентуални съперници.[2] Тези сблъсъци се изчерпват с демонстрация на сила, като няма известни случаи на ухапвания.[5]
Женските обикновено раждат от 3 до 20 малки през август-септември, но понякога също през юли или началото на октомври. Малките се раждат обвити в прозрачна мембрана, от която трябва да се освободят сами, като понякога те правят това още докато са вътре в женската. Новородените са дълги 14-23 cm, средно 17 cm. Те се раждат с напълно функциониращ отровен апарат. Един или два дни по-късно за първи път сменят кожата си. Женските изглежда не проявяват особен интерес към малките си, но те често остават около тях няколко дни след раждането.[5]
Ухапванията от усойници на хора и домашни животни са относително чести. В Швеция има около 1300 такива случая годишно, като при 12% от тях е била необходима хоспитализация.[2] Отровата на усойницата е силно токсична, но поради факта, че инжектира твърде малко количество от нея (10-18 mg при екземпляри с дължина 48-62 cm), ухапването рядко е смъртоносно.[2] От 1876 във Великобритания са регистрирани 14 смъртни случая, последният на петгодишно дете през 1975 година.[6]
Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а при деца – по цялото тяло.[6]
Системните симптоми, вследствие на анафилаксия, могат да бъдат тежки. Могат да се проявят до 5 минути след ухапването или да се забавят с часове. Те включват гадене и повръщане, коремни колики и диария, инконтиненция, потене, треска, тахикардия, световъртеж, загуба на съзнание и други. Ако не се третират, тези симптоми могат да се задържат до 48 часа.[6] В тежки случаи може да настъпи сърдечна недостатъчност.[2]
Съществуват поне осем различни противоотрови срещу ухапване от усойница.[7]
| V. b. berus | (Linnaeus, 1758) | Норвегия, Швеция, Финландия, Естония, Франция, Дания, Германия, Австрия, Швейцария, Северна Италия, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Русия, Монголия, Северозападен Китай (Северен Синдзян) |
| V. b. bosniensis | Boettger, 1889 | Балкански полуостров |
| V. b. sachalinensis | Zarevskij, 1917 | Руски Далечен изток (Амурска област, Приморски край, Хабаровски край, Сахалин), Северна Корея, Североизточен Китай (Дзилин) |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
