Remove ads
Урсула Крьобер Ле Гуин (на английски: Ursula Kroeber Le Guin[3]) е американска писателка и поетеса, авторка на романи, поезия, детски книги и есета, преди всичко известна със своята научна фантастика и фентъзи.
| Урсула Ле Гуин Ursula Kroeber Le Guin | |
| американска писателка | |
_b_(cropped).jpg) 2009 г. | |
| Родена | Урсула Крьобер Ле Гуин
21 октомври 1929 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Религия | Даоизъм |
| Националност |  САЩ |
| Учила в | Харвардски университет Колумбийски университет Радклиф |
| Работила | писател |
| Литература | |
| Период | 1962-2018 |
| Жанрове | роман, разказ, есе, стихотворение |
| Направление | научна фантастика, фентъзи |
| Дебютни творби | An die Musik (1961) – разказ |
| Известни творби | Магьосникът от Землемория (1968) |
| Награди | Хюго, Небюла |
| Повлияна | |
| Повлияла | Нийл Геймън, Сузана Кларк, Паоло Бачигалупи, Иън Банкс, Хаяо Миядзаки |
| Семейство | |
| Баща | Алфред Крьобер |
| Майка | Теодора Крьобер |
| Съпруг | Чарлз А. Ле Гуин (1959-2018) |
| Деца | Елизабет Ле Гуин (дъщеря) Керълайн Ле Гуин (дъщеря) Теодор Даунс-Ле Гуин (син) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.ursulakleguin.com |
| Урсула Ле Гуин в Общомедия | |
Урсула Крьобер Ле Гуин е родена на 21 октомври 1929 г. в Бъркли, щата Калифорния, САЩ. Дъщеря е на известния американски антрополог Алфред Луис Крьобер и на писателката Теодора Крьобер.
Завършва бакалавърска степен по френска и италианска Ренесансова литература в колежа Радклиф в Кембридж, Масачузетс през 1951 г. като член на почетното общество Фи Бета Капа. През 1952 г. получава магистърска степен по френска и италианска филология в Колумбийския университет, след което започва докторантура и спечелва стипендия Фулбрайт за изследователска дейност във Франция. През 1953 г., по време на пътуването си към Франция, Ле Гуин се запознава с историка Чарлз Ле Гуин, за когото се омъжва в Париж през декември същата година и прекъсва докторантурата си. Преподава френски и работи като секретарка до раждане на първата им дъщеря Елизабет през 1957 г. През 1959 г. се ражда втората им дъщеря Керълайн и семейството се мести в Портланд, Орегон, където през 1964 г. се ражда и синът им Теодор.
Първоначално Ле Гуин пише стихове и повести за измислената страна Орсиния, които биват отхвърляни от издателите. Първата ѝ публикация е разказът An die Musik през 1961 г.
Урсула Ле Гуин се счита за една от най-добрите авторки на научна фантастика. Често изследва даоистки, анархистки, феминистки, социологически и психологически теми. Носителка е на множество престижни литературни награди, сред които: 8 награди „Хюго“, 6 награди „Небюла“, 24 награди „Локус“, 3 мемориални награди „Джеймс Типтри-младши“, 1 мемориална награда „Теодор Стърджън", 3 награди „Уърлд Фентъзи“ (сред които 1 за цялостно творчество за 1995 г.), 1 награда „Гранд Мастър“ на Асоциацията на американските автори на научна фантастика (Science Fiction and Fantasy Writers of America) за 2003 г. През 2001 г. името на писателката е включено в Залата на славата на научната фантастика.[4]
Анархистическата тематика в научната фантастика на Урсула К. Ле Гуин има чести препратки с критики на държавната власт, съчетани с отхвърлянето й на капитализма и очевидното й очарование от алтернативните системи на политическата икономия. Това е достатъчно, за да бъде поставена в рамките на анархистката традиция. От време на време тя изрично е възприемала тази традиция. Льо Гуин е, освен всичко друго, популяризатор на анархистките идеи.[5]
Творбите ѝ (като книгите за „Землемория“) са фокусирани изключително върху човешките отношения и развитие.
Ле Гуин умира в дома си в Портланд, Орегон на 22 януари 2018 г. на 88-годишна възраст.[6]
Remove ads
Произведения, преведени на български език:
Землемория (Earthsea)
Романи
- Магьосникът от Землемория (A Wizard of Earthsea), 1968
- Гробниците на Атуан (The Tombs of Atuan), 1971
- Най-далечният бряг (The Farthest Shore), 1972
- Техану (Tehanu:The Last Book of Earthsea), 1990, награда „Небюла“
- Другият вятър (The Other Wind), 2001
Разкази
- Думата за освобождаване (The Word of Unbinding), 1975
- Правилото за имената (The Rule of Names), 1975
Сборници
- Приказки от Землемория (Tales from Earthsea), 2001
- Землемория – сборник от част 1 – 4 (The Earthsea Quartet), 1993
(Забележка: Сборникът „Приказки от Землемория“ е също част от този цикъл, и попада хронологически между „Техану“ и „Другият вятър“).
„Хейнски цикъл“ или „Екумен“ (Hainish Cycle или Ekumen Cycle)
Романи
- Светът на Роканон (Rocannon`s World), 1966
- Планета на изгнаници (Planet of Exile), 1966
- Градът на илюзиите (City of Illusions), 1967
- Лявата ръка на мрака (The Left Hand of Darkness), 1969, награда „Хюго“, награда „Небюла“
- Светът се нарича дъбрава (The Word for World is Forest), 1976, награда „Хюго“
- Освободеният (The Dispossessed: An Ambiguous Utopia), 1974, награда „Хюго“, награда „Небюла“
Новели и разкази
- Огърлицата на Семпли (The Dowry of Angyar), 1964 или (Semley's Necklace), 1975
- Бавно като империите и дори по-бавно от тях (Vaster Than Empires and More Slow), 1971 – новела
- Историята на шобите (The Shobies' Story), 1990
- Предателства (Betrayals), 1994 – новела
- Денят на прошката (Forgiveness Day), 1994 – новела
- Син на народа (A Man of the People), 1994 – новела
- Пътят на една жена към свободата (A Woman's Liberation), 1994 – новела
- Въпросът за Сегри (The Matter of Seggri), 1994 – новела
- Самота (Solitude), 1994 – новела, награда Небюла
Сборници
- Четири пъти към прошката (Four Ways to Forgiveness), 1995
- Лявата ръка на мрака, том 1 (Three Hainish Novels), 1978 – компилация от части 1-3
„Летописи на Западния бряг“ или „Хроники на Западния бряг“ (Annals of the Western Shore или Chronicles of the Western Shore)
Романи
- Дарби (Gifts), 2004
- Гласове (Voices), 2006
- Сили (Powers), 2007, награда „Небюла“
„Орсиния“ (Orsinia)
Новели и разкази
- Въображаеми страни (Imaginary Countries), 1973
- Дневникът на розата (The Diary of the Rose), 1976 – новела
- Братя и сестри (Brothers and Sisters), 1976 – новела
- Седмица в провинцията (A Week in the Country), 1976 – новела
- Отключване на въздуха (Unlocking the Air), 1990
„Винаги завръщащи се у дома“ (Always Coming Home)
Разкази
- Лъвът на Мей (May's Lion), 1983
Други романи
- Грънчарското колело на рая (The Lathe of Heaven), 1971
Други разкази и новели
- Април в Париж, изд. и като Един пролетен ден (April in Paris), 1962
- Учителите (The Masters), 1963
- Девет живота (Nine Lives), 1969
- Посоката на пътя (Direction of the Road), 1973
- Онези, които напускат Омелас (The Ones who Walk away from Omelas), 1973, награда Хюго
- Авторът на семената от акация (The Author of the Acacia Seeds), 1974
- Звездите отдолу (The Stars Below), 1974
- Лабиринти (Mazes), 1975
- С очите и сърцето (The Eye Altering), 1976
- Водата е широка (The Water Is Wide), 1976
- Арфата на Гуилан (Gwilan's Harp), 1977
- КН (QN), 1978
- Пътеките на желанията (The Pathways of Desire), 1979 – новела
- Бялото магаре (The White Donkey), 1980
- Разказът на съпругата (The Wife's Story), 1982
- Юг (Sur), 1982
- Дребна пара (Small Change), 1982
- Изкачването по северната стена (The Ascent of the North Face), 1983
- Тя ги разименува (She Unnames Them), 1985
- Конски лагер (Horse Camp), 1986
- Четири и половина (Half Past Four), 1987 – новела
- Момичето от Бъфало, няма ли да излезе тази вечер (Buffalo Gals, Won't You Come Out Tonight), 1987 – новела, награда Хюго
- Длан, чаша, раковина (Hand, Cup, Shell), 1989
- Текстовете (Texts), 1990
- Сомнамбули (Sleepwalkers), 1991
- Първият контакт с горгоноидите (The First Contact with the Gorgonids), 1992
- Бракониерът (The Poacher), 1993
- Етер или (Ether OR), 1995 – новела
- Изгубени деца (The Lost Children), 1996
- Мълчанието на Асону (The Silence of the Asonu), 1998
- Летците на Ги (The Flyers of Gy: An Interplanetary Tale), 2000
- Диви момичета (The Wild Girls), 2002 – новела
Други сборници
- Реално и нереално (The Unreal and the Real), 2016
Поезия
- Старци на водопада (The Elders at the Falls), 2010
Remove ads
Remove ads
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads