From Wikipedia, the free encyclopedia
Ужгород или Унгвар (до 10 септември 1919 г. и от 1938 до 1945 г. официално на немски и унгарски Ungvár, варианти Hungvar, Ongvar, Hung Vára, 1919 – 1938 официално на чешки и словашки Užhorod, от 1945 официално на руски Ужгород, от август 1991 г. официално на украински Ужгород, неофициално от 20 век на: полски Użhorod, на румънски Ujgorod/Ujhorod) е град в Украйна, разположен на река Уж (Ung, Hung, Ong). Административен център на Закарпатска област. Градът е бил важна българска крепост по време на Първата българска държава.[1][2] Днес градът е разположен на самата словашко-украинска граница, на 1 км от ГКПП Вишне Немецке.
| Ужгород Ужгород | |
| — Град — | |
.svg)  | |
 | |
  Ужгород  Ужгород | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Закарпатска област |
| Площ | 40 km² |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 115 000 души (2022) |
| Основаване | 872 |
| Пощенски код | +380 312 |
| Телефонен код | 88000 |
| МПС код | AO / 07 |
| Официален сайт | rada-uzhgorod.gov.ua |
| Ужгород в Общомедия | |
Тук са открити находки още от ранния палеолит (100 000 г. пр. Хр.) също и от бронзовата и желязната епохи има археологически доказателства за обитаване. При Великото преселение на народите има присъствие на участвали в това движение племена, като накрая белите хървати, авари и впоследствие прабългарите усядат тук. Средновековното селище на „крепостния хълм“, където и днес е замъкът на Ужгород, възниква в VIII век в епохата на хан Крум и хан Омуртаг, когато районът е присъединен към Първата българската държава в граничната ѝ област с Великоморавия. В началото на Х в. е завладян от маджарите, X-XI в. e силно влиянието на Киевска Рус, след което унгарската доминация над местното население и района е окончателно наложена, завладяването на Трансилвания от унгарците продължава и в XIII в., след падането на Унгария под османско владичество унгарската корона, към която в тази епоха е и българската,[3] става част от Австрийската империя и от 1526 районът е в нейните граници, от 1867 в Австро-Унгария, от 10 септември 1919 г. по Трианонския договор е в Чехословакия,[4] от 2 ноември 1938 по Виенската спогодба в Унгария, на 27 октомври 1944 тук влизат съветски войски и е отнет от Унгария, от 29 юни 1945 по спогодба с Чехословакия е присъединен заедно със Закарпатието от СССР, след разпадането му от август 1991 е в Украйна.
Първото неособено сигурното споменаване на града е от 872 г., много по-ясно е това от 903 г., а като първостепенен град Хунгвар за пръв е споменат от Ал-Идриси в 1154 г.
Градът е неголямата, но значима българска крепост Хунг (Онг).[1][2][5][6] Градището в днешния Ужгород на Крепостния хълм е служило не само за резиденция на правителите и административен център за славяните от горното течение на Тиса, в крепостта е намирало защита и населението, уповавайки се на силната стража, носеща патрулна служба за предотвратяване вражеските нашествия над жителите на околните поселения. Археолозите намират тук мечове и наконечници на копия, бойни доспехи. Шимон Кезаи – придворният нотариус на унгарския крал Вадислав IV съобщава, че укреплението на замъковия хълм е известно от 872 г. Построено е като останалите по-важни в областта с външна палисада и цитадела зидана от груб камък на хоросан от цялото население включително жените, децата и старите селяни.[7] Какво е било градището днес може да се предполага, защото точно върху него е изградена настоящата крепост-замък, при което напълно е разрушена старинната част на укрепленията.
За българската крепост Хунг Унгарската анонимна хроника от 1240 г. Gesta hungarorum („Деяния на унгарците“) свидетелства[8][9][10] как е покорена от унгарците. Нападенията започват още с началото на Унгарско-българската война в 894 – 896 г. След като маджарите са разбити в 896 г. от Цар Симеон при р. Южен Буг, те напускат Българската приднестровска провинция (Ателкуза дн. Молдова), заобикалят Източните Карпати и към 903-904 до 910 г. навлизат към Панония през Хунг – главния град на Закарпатската българска област рядко населена с 200 – 300 000 славяни, българи и др. сред мрежа от български укрепени пунктове, свързани с добива на ценни суровини – сол, метали, кожи, пчелен мед и минаващия през нея древен търговски „Път на солта“. Маджарите водени според Gesta hungarorum от полулегендарния си праотец Алмош и сина му Арпад обсаждат Хунг и изграждат лагер при него.[9][11] Тукашният български управител на крепостта и областта, наречен в Gesta hungarorum комит Лоборич /колобър?/[12] (comes eiusdem castri nomine Loborcy, qui in lingua eorum Duca uocabatur)[2][13] след тежки три-четири дневни боеве на неголемия гарнизон с пълчищата на унгарците,[7] пробивайки обкръжението с оцелелите се оттегля към крепостта Землен (Землум) – едноименното сегашно селище (Zemplin, Земно) в днешна Словакия,[9] за да укрепи оредялата си дружината с войните от тамошния гарнизон, но при р. Свиржава[14] раненият български командир е пленен и убит от унгарците, а Хунг е опожарен и разсипан. Нашествениците плащат висока цена на българите за завоеванието, в боевете за Хунг е убит предводителя им Алмош, погребението му с богат златен инвентар е открито от чехословашки археолози при укрепленията на Землен.[15] Без да се бавят новите ѝ господари възстановяват стратегическа крепост Хунг за нуждите на отбраната им. Около завладяването му в началото на 10 век градът-крепост е известен и като Ongvar, подобно на познатото българско Онгъл, изследователя Еде Макус (Ede Makus) извежда името на „Ungvar“ от тюркското „Ong“.[16] Крепостта и сегашния Ужгород са главен град на Унгварски комитат чак до 1919 г., след което стават център на Закарпатската област в Чехословакия и по-късно в СССР и Украйна.
През 1086 г. градът е нападнат от куманите водени от Хан Кутеш (Кутеск),[17] но нападението е удържано и те не успявят да превземат явно здравата крепост.
В 1241 г. крепостта е превзета и опожарена от татарите, водени от Бату хан. В 1248 г. по нареждане на унгарския крал Бела IV крепостта е изградена наново. В 1320 г. от новите господари на които е дадена от краля – италианските графове Другети от Неапол, които го владеят 360 години, на нейното място е построен новият замък. След прогонването на турците с превземането на Будапеща от австрийците и Битката при Мохач в 1687 г. градът и областта, част от Австрийската империя става арена на борби на католици и протестанти за надмощие над съхранилото се в значителен брой православно население тук. В 1646 г. в резултат натиска на управляващите тук графове Другети и католиците от 63 (от всичките 600 до 800) православни свещеника в Мукачевска (Унгварска) епархия е провозгласена Ужгородската уния, дала начало гръкокатолицизма (униятство с византийски обред) в Закарпатието, но той успява да се наложи окончателно тук чак в 1735 г., когато в Хусткия замък е мъчен до смърт последният до 1949 г. православен епископ Доситей. След Втората световна война с присъединяването към СССР православната епархия е възстановена и понастоящем има немалка източноправославна община. Укрепленията многократно са преустройвани, включително след войните в 1703 – 1711 г., които са заличили напълно средновековния строеж на крепостта. От 1947 г. замъкът е музей.
От времето, когато районът е в границите на Българското царство, но не в самата крепост, а извън нея, единствено е запазен забалежителния храм Св. Ана, известен като Ротондата на горяните в близкото до цитаделата старо славянско-русинско село, чиито жители са планинците горяни (днес то е градски квартал). Най-старите ѝ части са от IX в., строени са по българо-византийски начин с клетъчна зидария,[18] а запазените фрески са от XI-XIV в., днес тя вследствие по-късните пристроени части и покрив е придобила външно донякъде романо-готически силует и фасада от XVIII в.
Настоящото име на Ужгород, е изкуствено измислено в средата на XIX в. от патриотично настроени местни русини и словаци, но не успява да се разпространи в употреба, докато не е въведено по административен път с присъединяването на града към Чехословакия при образуването ѝ след края на Първата световна война. Столетия – от Х в. чак до 10 септември 1919 г. и от 2 ноември 1938 до 29 юни 1945 г. (фактически до 27 октомври 1944, когато съветската армия влиза тук) – града, крепостта и областта носят единствено старото си вече унгаризираното име Хунг-вара, нем. Унгвар (Ungvar, Hung Vára, Castrum Hung, произнасяно като Хунгвар, Онгвар, Унгвар, Хунгбар, Хугвар и пр.), изхождащо от българските, станали и унгарски, варош (крепост, град) и споменатото Хунг (Онг), останало и за реката протичаща през града (с преименуването на града и нейното име е променено на р. Уж). След превземането на крепостта от маджарите, нашествениците така високо оценяват победата си, че българското ѝ име[1] става дори общ етноним на унгарците според Gesta hungarorum.[19]
Римокатолиците са 5481, гръко-католиците 4473, израилтяните 5305.
През града преминава транспортен европейски коридор номер 5. На запад от града е основна пътна до гранично-пропускателен пункт в Словакия. Тук се намира и Международното летище Ужгород. Селището е важен пътен и железопътен възел. Градският транспорт е разработен на средно ниво.
Ужгород е побратимен град с:
Бекешчаба (на унгарски: Békéscsaba), Унгария
Дармщат (на немски: Darmstadt), Германия
Каяни, Финландия
Корвалис (на английски: Corvallis), Орегон, САЩ
Кошице (на словашки: Košice), Словакия
Кросно, Полша Михаловце (на словенски: Michalovce), Словакия
Москва, Русия Ниредхаза (на унгарски: Nyíregyháza), Унгария Орел, Русия
Пула (на хърватски: Pula), Хърватия
Хорсенс, Дания
Ческа Липа, Чехия Ярослав, ПолшаSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
