From Wikipedia, the free encyclopedia
Т-50 е съветски лек танк от периода на Втората световна война.
Т-50 | |
Т-50 от експозицията на Музея в Кубинка | |
Тактико-технически данни | |
---|---|
История на производство и служба | |
Производител | Завод №174 |
Опитен образец | 1940 г. |
Произвеждан | 1941 – 1942 |
Брой произведени | около 80 |
На въоръжение | 1941 – 1954 |
На въоръжение в | СССР Финландия |
Конфликти | Втора световна война |
Габаритни характеристики | |
Тегло | 13,8 м t |
Дължина | 5,2 м m |
Ширина | 2,47 м m |
Височина | 2,16 м m |
Броня и въоръжение | |
Броня (челна) | 37 (отгоре), 45 (отдолу) |
Броня (странична) | 37 мм |
Броня (задна) | 25 (отгоре), 37 (отдолу) |
Основно въоръжение | 45-мм нарезно оръдие 20К обр. 1934 г. (150 снаряда) |
Допълнително въоръжение | 2×7,62-мм картечници ДТ (4032 патрона) |
Технически данни | |
Силова установка | форсиран 6-цилиндров дизелов двигател В-4 300 к.с. |
Окачване | индивидуално, торсионно |
Макс. скорост | 52 км/ч km/h (по шосе) |
Запас от ход | 344 км km (по шосе) |
Ширина на ров | 2,2 м m |
Вертикално препятствие | 0,7 м m |
Екипаж | 4 |
Т-50 в Общомедия |
През 1939 г. В Ленинградския завод по опитно машиностроене „Киров“ започва работата върху проект на лек танк за съпровождане на пехотата, който трябва да замени морално остарелия вече танк Т-26. През 1940 г. новата машина е готова и получава условното име „Обект 126“ или както често е наричан – Т-126СП (СП означава „сопровождение пехоты“ – „за съпровождане на пехотата“). „Обект 126“ по бронева защита и огнева мощ превъзхожда леките и повечето от средните чуждестранни танкове от това време. Бронирането му (20-45 мм) съответства на това на първите образци на легендарния среден танк Т-34, а въоръжението му се състои от едно 45-мм оръдие обр. 1934 г. и две 7.62-мм картечници. Разполага с 6-цилиндров дизелов двигател В-3, който позволява на 17-тонната машина да се движи с максимална скорост 35 км/ч. Като недостатък се обаче явява теснотата на пространството за четиричленния екипаж и затова на втория образец на машината е махната едната картечница.
В този си вид „Обект 126“ влиза в Ленинградския машиностроителен завод „К. Е. Ворошилов“, където на негова база е разработен лекия танк Т-50, чийто първи образец е произведен през януари 1941 г.
През април 1941 г. Т-50 е приет на въоръжение в Червената армия. Той малко се различава от „Обект 126“ както по конструкция, така и по външен вид. Една от разликите между двете машини е, че на Т-50 е монтиран нов двигател – 6-цилиндровия форсиран дизелов В-4. Точно В-4 се оказва в известна степен една от пречките за бързото навлизане на новия лек танк в масова серия – възникналите трудности при усвояването му в производство спъват и производството на новия танк. Опитът Т-50 да бъде внедрен за производство в Московския завод № 37 не успява – явно новата машина „идва“ твърде тежка за московчани, произвеждащи до този момент 5.5-тонния лек танк Т-40. С цената на големи усилия до началото на Втората световна война от заводите излизат едва около 50 машини Т-50. През август 1941 г. ленинградските заводи са евакуирани зад Урал, където в Барнаул се строи и завод за двигатели В-4, но през януари 1942 г. лекият танк Т-50 е спрян от производство и се преминава към производството на средните танкове Т-34.
Танкът е изграден по класическа схема с три основни отделения – за управление в предната част, бойно – в средната, и моторно-трансмисионно – в задната част. Корпусът е изграден от заварени бронирани листове. Челният брониран лист, както горните листове на корпуса и кърмата са съединени под рационални ъгли 40 – 50°. Бронираната защита е диференцирана и осигурява противостарядна и противокуршумна защита. Мястото на механик-водача е в предната част на корпуса, изместено леко вляво. Люкът за механик-водача е разположен на горния челен брониран лист подобно на танковете Т-34. Куполата е триместна, с шестоъгълна форма от заварени листове с дебелина по бордовете 37 мм. Командирската куполка е неподвижна, разположена отдясно. Съоръжена е с 8 призми за наблюдение и малък люк за флагова сигнализация. За екипажа са предвидени два люка пред командирската куполка – от десния влизат пълначът и командирът, а от левия – мерачът. В задната част на купола има допълнителен люк за зареждане с боеприпаси и изхвърляне на гилзите. Този люк може да са използва и от командира, който седи в средата на задната част на куполата, като авариен изход.
Танкът Т-50 се задвижва от четиритактов, редови 6-цилиндров дизелов двигател с течно охлаждане В-4 с мощност 300 к.с. (224 kW), който е разположен в моторно-трансмисионното отделение. Запалването се осъществява от инерционен стартер или от електродвигател. Предвидено е и запалване със сгъстен въздух. Основните горивни резервоари имат обем 350 л и са разположени в бойното и моторно-трансмисионното отделение. Запасът от ход по шосе е 344 км.
Трансмисията е механична, състояща се от:
Всички приводи за управление на трансмисията са механични.
Състои се от:
Окачването на танка е индивидуално торсионно. Над всяка опорна ролка са заварени ограничители на движението на ролката.
Основното въоръжение на Т-50 е 45-мм полуавтоматично нарезно оръдие 20-К обр. 1934 г. с клинов вертикален затвор и дължина на ствола 46 калибъра. Далекобойност на оръдието при стрелба с право мерене – 3.6 км, а от закрити огневи позиции – до 4,8 км. Ъгъл на възвишение и снижение на оръдието по вертикала е от +25 до -7° Движението на оръдието по вертикална и хоризонтална плоскост се осъществява с ръчни приводи. Боекомплектът се състои от 150 унитарни снаряда:
При стрелба с бронебойни снаряди изхвърлянето на гилзата е автоматично, но при осколъчни поради по-слабия откат се налага командирът да отваря затвора и да изважда гилзата. Теоретичната скорострелност на оръдието е 12 изстрела в минута, но поради необходимостта от ръчно извеждане на част от гилзите реалната скорострелност е 4 – 7 изстрела.
Като допълнително въоръжение на танка са монтирани две 7.62-мм картечници ДТ, сдвоени с оръдието. Боекомплектът им е 64 диска с общо 4032 патрона. Екипажът разполага и с картечен пистолет ППД със 750 патрона и 24 ръчни гранати Ф-1.
За стрелба с оръдието и картечниците мерачът разполага с телескопичен прицел ТОС и втори перископичен прицел ПТ-1.
За външна връзка командирът разполага с радиостанция КРСТБ с обхват до 16 км, а за вътрешна комуникация – вътрешни разговорни устройства ТПУ-3 с ларингофони и слушалки в шлемофоните за 3 абоната и светосигнално устройство за едностранна връзка на командира с механик-водача.
Поради краткия срок на производство Т-50 има само една серийна модификация, но с две разновидности:
Лекият танк Т-50 е една от най-добрите машини от този клас за времето си. Поради приликите във външния си вид и компоновката, той е наричан от някои „малкият Т-34“. По въоръжение, брониране и подвижност той не отстъпва, а в някои аспекти и превъзхожда немския среден танк Pz.Kpfw. ІІІ.
Сведенията за бойното използване на Т-50 са доста ограничени. Знае се, че през август 1941 г. в състава на 1-ва танкова дивизия, сражаваща се на Карелския полуостров, има 10 машини от този тип. През есента на същата година няколко Т-50 воюват в състава на войските на 7-а армия, отбраняваща се на Петрозаводското направление, където една машина е пленена от финландските войски и се използва от тях до края на 1954 г. Има сведения, че през 1943 г. в състава на 5-а гвардейска танкова бригада се числи поне един танк Т-50.
Произведените през декември 1941 и началото на 1942 г. танкове са изпратени към Москва. Там те влизат в състава на 488 отделен танков батальон – общо 27 машини. От 1 октомври 1942 г. 488 батальон е зачислен към състава на войските от Закавказкия фронт и води тежки боеве в направлението Алпатово – Наурская до началото на януари 1943 г.
През 1942 г. 45-милиметровото танково оръдие 20К е заменено с новото, по-усъвършенствано 45-мм танково оръдие ВТ-42, с дължина на ствола 68.6 калибра и начална скорост на бронебойния снаряд 950 м/с, което значително повишава бойните възможности на Т-50. Новото оръдие на разстояние 500 м успешно пробива челната броня на всички типове танкове на Вермахта, с изключение на Pz.Kpfw.IV Ausf.H и J, Pz.Kpfw.V „Panther“ и Pz.Kpfw.VI „Tiger“.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.