Роднинство

Роднинските връзки (или роднинство) са отношенията между хората, основани върху произхода на дадено лице от друго лице (пряко роднинство) или на различни лица от общ родител (непряко роднинство), както и върху брачни семейни отношения. Хората, свързани помежду си с роднински връзки, се наричат роднини.

Схема на българските роднински връзки

Видове и колена роднинство

Има 2 вида роднинство:

• кръвно (биологическо), определено от генетичния произход, и
• социално, представляващо приета от обществото система от некръвни роднински връзки, особено чрез брак.

Коляно се нарича връзката (кръвна или по сватовство) между поколения, като между съседните поколения се нарича „връзка от 1-во коляно“. Пример за кръвна връзка от 4-то коляно (до което включително в България не е разрешен граждански брак) е следната верига от връзки:

• 0-во коляно: син
• 1-во коляно: баща
• 2-ро коляно: баба и дядо (по баща)
• 3-то коляно: чичо (брат на бащата)
• 4-то коляно: първа братовчедка (дъщеря на чичото).

Връзки по кръв (произход)

Родители

„Родители“ е названието на преките предци на човек. Ако е осиновен, тогава той има осиновители. Прави се разлика и между биологични и юридически родители. В случай на осиновяване биологическите родители най-често са неизвестни, докато осиновителите стават родители в юридическия смисъл на думата. Думата „родител“ съществува и в единствено число и се употребява и за двата пола.

В масовия случай на човек с биологични родители всеки човек има:

• Майка – родител от женски пол.
• Баща – родител от мъжки пол.

Баби и дядовци

На български не съществува обща дума за родителите на родителите. Затова събирателно те се наричат баба и дядо.

• Баба се нарича майката на родител.
• Дядо се нарича бащата на родител.
• Прабаба се нарича майката на баба/дядо.
• Прадядо се нарича бащата на баба/дядо.

Деца

• Син се нарича детето от мъжки пол.
• Дъщеря се нарича детето от женски пол.

Внуци

• Внук се нарича синът на дете.
• Внучка се нарича дъщерята на дете.
• Правнук се нарича синът на внук/внучка.
• Правнучка се нарича дъщерята на внук/внучка.

Между деца

• Брат се нарича друго дете от мъжки пол от общ родител. Батко/бате се нарича по-голям брат.
• Сестра се нарича друго дете от женски пол от общ родител. Кака /звателна форма "како"/се нарича по-голяма сестра.

Връзки по сватовство (брак)

Брачен партньор

• Съпруг се нарича брачният партньор от мъжки пол
• Съпруга се нарича брачният партньор от женски пол

Родители на брачния партньор

• Тъст се нарича бащата на съпругата; среща се регионално дядо, дедо и бабалък
• Тъща се нарича майката на съпругата; среща се регионално баба
• Свекър се нарича бащата на съпруга; среща се регионално „татко“
• Свекърва се нарича майката на съпруга; среща се регионално „майко“

Брачен партньор на детето, внукът, внучката, брат, сестра

• Зет се нарича съпругът на дъщерята, внучката, сестрата
• Снаха се нарича съпругата на сина, внука, брата

Сватове

• Сват се нарича бащата на брачния партньор на другия брачен партньор
• Сватя се нарича майката на брачния партньор на детето (Сватица – диалект, остарял говор и македонска литературна норма)

По-далечни връзки

Към старши поколения

• Чичо (в някои райони – стрико) се нарича братът на бащата – или (разширено) по-старши по коляно роднина от мъжки пол. Леля се нарича сестрата на бащата или майката – или (разширено) по-старша по коляно роднина от женски пол. Вуйчо се нарича братът на майката – или (в някои краища) съпругът на лелята.
• Тетка /има регионална употреба/ или леля се нарича сестрата на майката. Т.е. леля може да бъде сестра на майката или на бащата.
• Стринка (чинка) се нарича съпругата на бащин брат (т.е. на чичото, стрикото). Калеко (в Западна България – лелин, лелинчо) се нарича съпругът на бащина сестра (т.е. на лелята). Вуйна (уйна, учинайка) се нарича съпругата на майчин брат (т.е. на вуйчото). Тетин (също тетинчо, свако или калеко) /тетин и тетинчо имат регионална употреба/ се нарича съпругът на майчина сестра (т.е. на тетката/лелята). Свако се нарича съпругът на майчина или бащина сестра, т.е. има същото значение като Калеко, Лелинчо и Тетинчо. Среща се главно в Източна България. “Струец” се нарича съпругът на сестрата към брат и’.
• Дедичо се нарича брат на бабата или дядото, или съпруг на сестрата на бабата или дядото.
• Бабеля се нарича сестра на бабата или дядото, или съпруга на брата на бабата или дядото.

Към младши поколения

• Племенник се нарича синът на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра.
• Племенничка/племенница се нарича дъщерята на свой/я (или на съпруга/съпругата) брат/сестра.
• Племенук, племенучка или племенуче се нарича внук, внучка или внуче на брат или сестра, или внук, внучка или внуче на брат или сестра на съпруг/съпруга.

Към успоредни поколения

• Братовчед се нарича успореден по коляно роднина от мъжки пол.
  • Първи братовчед се нарича синът на брат/сестра на родител.
  • Втори братовчед се нарича синът на първи/а братовчед/ка на родител.
• Братовчедка се нарича успоредна по коляно роднина от женски пол.
  • Първа братовчедка се нарича дъщерята на брат/сестра на родител.
  • Втора братовчедка се нарича дъщерята на първи/а братовчед/ка на родител.
• Девер се нарича братът на съпруга.
• Етърва се нарича съпругата на девера – на двама братя съпругите една на друга са етърви.
• Шурей или шура се нарича братът на съпругата.
• Шуренайка или шуринайкя е съпругата на шурея (съпругата на брата на съпругата).
• Балдъза се нарича сестрата на съпругата.
• Баджанак се нарича съпругът на балдъзата – на две сестри съпрузите един на друг са баджанаци.
• Зълва се нарича сестрата на съпруга.
• Зълвеник се нарича съпругът на зълвата (съпругът на сестрата на съпруга).

Вижте също

• Кръвни връзки
• Семейство
• Род
• Клан
• Династия