From Wikipedia, the free encyclopedia
Тръстеник (на македонска литературна норма: Трстеник) e село в североизточната част на Северна Македония, част от община Свети Никола.
| Тръстеник Трстеник | |
| — село — | |
 Кръстове край Тръстеник | |
  Тръстеник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Свети Никола |
| Надм. височина | 496 m |
| Население | 41 души (2002) |
| Пощенски код | 2220 |
| Тръстеник в Общомедия | |
Селото е разположено северозападно от град Свети Никола.
В края на XIX век Тръстеник е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Тръстеник е село, населявано от 262 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тръстеник (Trystenik) има 312 българи екзархисти.[2]
На 13 юли край Тръстеник се сражава успешно с войска четата на войводата Кръстю Лазаров и за отмъщение селото е опожарено и разрушено с артилерия от войската.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Тръстеник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] През войната селото е окупирано от сръбски части. На 27 март 1913 година сръбският секретар на общината в Малино Данило Цекич изпраща писмо до поп Никола Иванов в Куманово с образец на молба до сръбския митрополит Викентий Скопски, в която селяните се обявяват за сърби:
| „ | Отче Никола, ти ще подпишеш това писмо, което ти изпращам, и след тебе ще трябва да го подпишат сопотските селяни, както и твоите енориаши: тръстеничани, пиесчани, станевчани, алканичени... За всяко село трябват двадесет подписа... Внимавай, кото тия, които ще подпишат да не избягат.[5] | “ |
След Междусъюзническата война в 1913 година Тръстеник остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Тръстеник (Trstenik) като българско християнско село.[6]
В 1994 година селото има 52, а в 2002 година – 41 жители, всички северномакедонци.[7]
Георги Марков (1881 - 1903), български революционер на ВМОК, четник при Стоян Бъчваров, загинал при сражението с турски аскер в Карбинци[8] Георги Арсов Янев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Втора скопска дружина[9] Мирчо Атанасов (? – 1911), български революционер Мирчо Петков (1876 - след 1950), български революционер Нако Саздов, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Девета велешка дружина[10] Сандо Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[11]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
