Трънка

Трънката (Prunus spinosa) е вид покритосеменно растение от семейство Розови (Rosaceae).

Трънка

Природозащитен статут

Незастрашен[1]

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Розови (Rosaceae) триб: Amygdaleae род: Слива (Prunus) вид: Трънка (P. spinosa)

Научно наименование

Prunus spinosa Linnaeus, 1753

Разпространение

Разпространение в Европа

Трънка в Общомедия

[ редактиране ]

Плодовете и цветовете на трънката се използват като лечебно средство за храносмилателни разстройства от древни времена. В България, плодовете на трънката са сред най-събираните билки, използвани за приготвянето на чай, сокове, вина и тинктури.^[2]

Разпространение

Видът произлиза от Европа, Западна Азия и Северозападна Африка.^[3]

Натурализирано е в Нова Зеландия, Тасмания и източните части на Северна Америка.^[3]

В България се среща из цялата страна до около 1200 m надморска височина.^[4]

Описание

Трънката е голям листопаден храст или малко дърво, достигащо височина 5 метра, с черна кора и плътни, твърди, бодливи клони. Листата са овални, дълги 2 – 4,5 cm и широки 1,2 – 2 cm, с назъбени ръбове. Цветовете са около 1,5 cm в диаметър, с пет кремавобели венчелистчета. Те се появяват малко преди листата в началото на пролетта^[5] и са хермафродитни и опрашвани от насекомите.

Плодовете са костилкови, нарастващи до 10 – 12 mm в диаметър, черни с лилаво-син восъчен налеп, узряващи през есента. Те са със силно стипчив вкус, когато са пресни.

Приложение

Цветовете имат лаксативно и диуретично свойство, а листата помагат при възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Плодовете, от друга страна, имат запичащо свойство и помагат при различни стомашни разстройства и диария.^[4]

Семената на плодовете съдържат цианогенни глюкозиди, флавоноиди, инвертна захар, пектини, витамин С, танини, багрила, органични киселини, тлъсто масло и други. Цветовете съдържат флавоноиди, цианогенни глюкозиди, захари, минерални соли, восъци и други.

В България се добиват средно 4 килотона трънки, като повечето от тях се изнасят за Западна Европа.^[2]