Требино (дем Еордея)

Требино или Требно, Тремно, Тремньо (на гръцки: Καρδία, Кардия, до 1927 година Τρέμπενο, Требено, катаревуса Τρέμπενον, Требенон^[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония. Селото е изселено в 1976 година.

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Република Македония вижте Требино (община Брод).

---

Требино Καρδία
— село —
Требино 40.4475, 21.816111 Требино Требино
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Еордея
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	711 m

География

Требино е разположено на 700 m надморска височина, на 18 km югоизточно от Кайляри (Птолемаида).^[2]

История

В Османската империя

В края на XIX век Требино е българско село в Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тремнино (Tremnino) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства и 260 жители българи.^[3]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Тремнино като българско село.^[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Тремнико има 220 жители българи.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тремнино е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 90 къщи.^[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Требино (Τρέμπινο), Кайлярска каза, живеят 200 гърци елинофони християни.^[7]

В началото на XX век цялото християнско население на Требино е под върховенството на Цариградска патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требино има 280 българи патриаршисти гъркомани.^[8]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Требино има 42 къщи славяни християни.^[9] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Требино живеят

„

само 80 чуждогласни семейства... всички говорят славянски.[10]

“

През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Требино са заклевани да не говорят вече български език.^[11]

Традиционно селото произвежда много тютюн и жито. В 1976 година Требино стига 1000 жители. В края на същата година то е изселено, заради разработване на находища от въглища. По-голямата част от жителите му се заселват в Кайляри, а други в село Кила (Исламли) на 4 km северно от Кожани.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Требино на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Сеста Погони[12] или Сеста Пагон	Σέστα Πάγκον	Антполохагу В. Циота	Άνθυπολοχαγού Β. Τσιώτα[13]	местност на Ю от Требино[12]
Курудере[14]	Κουρού Ντερέ	Ксиропотамос	Ξηροπόταμος[13]	река на С от Требино[14]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	290[2]	321[2]	421[2]	615[2]	692[2]	814[2]	897[2]	3[2]	0[2]	0

Личности

Родени в Требино

• Елефтерия Вамваковска (р. 1945), северномакедонска историчка

Литература

• Видоески, Божидар. Тремно (Общеславянский лингвистический атлас 93). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 783-790.

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 301. (на македонска литературна норма)
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
4. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
10. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 235.
11. Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от ном Лерин (466 жители).“
12. Kozáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
13. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
14. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.