Транслитерация на български имена с латиница (1956)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Транслитерацията на български имена с латиница дълго време не е била стандартизирана, поради което на практика възникват и се налагат различни начини за предаване на българските собствени имена на чужди езици с латиница. Обикновено това става според графичните и звуковите особености на съответния език. Най-много различия и непоследователности се наблюдават при предаването на съгласните с, з, ц, ш, ж, ч, а също и на буквите й, х, ъ, ь, ю, я и др. Например името Рачев може да се срещне написано с латиница като: Racev, Rachev, Ratchev, Ratschev, Raceff, Racheff, Ratcheff, Ratschew, Ratscheff и т.н.
При предаване на български имена с латиница в географски карти, пътеводители, документи и др., са използвани предимно системи за транслитерация, отговарящи на основните западноевропейски езици: английски, немски, френски и италиански. Специално в географски карти са използвани и букви с диакритични знаци за ш, ж, ч (š, ž, č).
С цел да се избегнат затрудненията при транслитерацията на българските имена с латиница, през 1956 Върховният комитет по стандартизация утвърждава система за латинска транслитерация на българското писмо, включена и в официалния правописен речник на българския език.
Преди утвърждаване на този проект се провежда обсъждане, при което особено внимание се отделя на въпроса, дали предаването на българските думи с латиница да се основава на принципа на транслитерацията или на транскрипцията, т.е. дали да се възпроизвежда фонетичния изговор на българските имена (Petrof, Žifkof, Plovdif). Освен това специално се дискутира и по въпроса коя практика да бъде възприета: практиката в славянските латински писмености (чешка, словашка, хърватска, словенска и др.) или практиката в романските или германските езици.
Бива прието решение, че предаването на българските думи с латиница трябва да се основава на принципите на транслитерацията, като всяка латинска буква, съответстваща на определена българска буква, се употребява само с една стойност. Освен това е решено системата за транслитерация на българското писмо с латиница да се основава на съществуващата практика в славянско-латинската писменост, а преди всичко хърватската и чешката: й = j, ц = c, з = z, ж = ž и т.н. За целите на телеграфо-пощенските съобщения обаче се допуска алтернативен вариант на транслитерацията без диакритични знаци, при който ъ = a, ж = zh, ш = sh и ч = ch.
Системата за транслитерация, утвърдена през 1956 г. от Върховния комитет по стандартизация, има следния вид:
| а | = | a | и | = | i | р | = | r | ш | = | š (sh) | |||
| б | = | b | й | = | j | с | = | s | щ | = | št (sht) | |||
| в | = | v | к | = | k | т | = | t | ъ | = | â (а) | |||
| г | = | g | л | = | l | у | = | u | ь | = | j | |||
| д | = | d | м | = | m | ф | = | f | ю | = | ju | |||
| е | = | e | н | = | n | х | = | h | я | = | ja | |||
| ж | = | ž (zh) | о | = | o | ц | = | c | дз | = | dz | |||
| з | = | z | п | = | p | ч | = | č (ch) | дж | = | dž (dzh) |
Азбучният ред на латиницата, използвана в тази система е: a, â, b, c, č, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, p, r, s, š, t, u, v, z, ž.
Тази система бива обявена за задължителна. На практика обаче тя не се спазва, включително и от държавните институции, например в задграничните паспорти до 2000 г. се използва транслитерация, основаваща се на френската графична система, а след това системата за транслитерация на имената в задграничните документи се основава на английската графична система и не различава буква за ъ, което прави възможно смесване на имена, напр. Valev може да бъде равно на Валев и Вълев.
Remove ads
- Граматика на съвременния български книжовен език, том. 1, Фонетика, С. 1982, БАН, стр. 282 – 283, Транслитерация на българските имена с латиница
- Правописен речник на българския книжовен език, шесто преработено издание, С. 1965, стр. XXXIX – XL, Транскрипция на собствените имена с латиница
- Людмила Кирова Диграфията в писмената практика на българските потребители на интернет, (пояснителната бележка)
- Автоматична транслитерация на сайта Разбираема България Архив на оригинала от 2007-10-14 в Wayback Machine. на Министерството на държавната администрация и административната реформа
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads