From Wikipedia, the free encyclopedia
ФК „Торино“ (на италиански: Torino Football Club 1906 – Torino) е италиански футболен клуб от едноименния град в Северна Италия.
 Торино | ||||
| Torino Football Club | ||||
| Прозвище | „биковете“ | |||
|---|---|---|---|---|
| Основан | 2005 г. | |||
| Държава | Италия | |||
| Стадион | „Стадио Олимпико Гранде Торино“ | |||
| Капацитет | 27 958[1] | |||
| Собственик | UT Communication | |||
| Президент | Урбано Кайро | |||
| Старши треньор | Паоло Ваноли | |||
| Първенство | Серия А | |||
| 2023/24 | 9-то | |||
| Уебсайт | torinofc.it | |||
| Екипи и цветове | ||||
| ||||
| ФК „Торино“ в Общомедия | ||||
Основан е през 1906 г. Играе последователно на митичния, все още съществуващ, но в руини стадион Филаделфия, стадио Комунале, стадио Деле Алпи, за да се завърне през сезон 2006/06 на Комунале, който вече носи името „Олимпико“ (25 370 седящи места). Отборът носи прякора „граната“ (с цвят на нар), който произлиза от специфичния тъмночервен цвят на фланелките му. Резервният му екип е бял. Наричан е от привържениците си Торо („бик“) и носи на емблемата си именно символа на града – бик, изправен на задните си крака.
Торино има в актива си 7 шампионски титли на Италия (последната, от които през сезон 1975/76), 5 купи на страната (последна – 1992/93) и малко и отдалечени в миналото международни успех, с което далеч отстъпва на именития си градски съперник Ювентус. Въпреки това отборът се радва на голяма популярност и в самия град неговите фенове преобладават.
Торино има дълга и славна история, но големите успехи са останали далеч в миналото. През последните години отборът се лута между Серия А и Серия Б и рядко се „засича“ с Юве за историческото дерби. Иначе то се е играло 220 пъти: 74 победи за Торино, 59 равенства и 87 победи за Ювентус, при голова разлика 335 на 307 в полза на „бианконерите“.
Футболен клуб „Торино“ е основан на 3 декември 1906 г. в пивоварната Войгт от бивши играчи на Ювентус, търсещи независимост. Новият клуб набира членове сред другите отбори на града като Интернационале Торино (основан през 1890 г.), Унионе Спортива Торинезе.
Торино взима участие в първия в света международен турнир – Международния турнир на спортната преса през 1908 г., проведен в Торино и организиран от италианския вестник Ла Стампа Спортива. Торино губи на финала срещу швейцарския Сервет. През 1909 г. участва в турнир за трофея Сър Томас Липтън, за който торинската единадесеторка, съставена от играчи на Ювентус и Торино, не успява да стигне на финала.
В ранните си години Торино не успява да стане шампион, заради избухването на Първата световна война, а първата им титла е отнета през 1926/27, поради нередности в мача с Ювентус. Торино печели първото си скудето, шампион на Серия А, през следващия сезон 1927/28. През 1939 г. президент на отбора става бизнесмена Феручо Ново, а в периода 1942/43 - 1948/49 „Великият Торино“, често считан и за най-великият отбор във футболната история на Италия, печели скудетото 5 пъти поред, воден от своя капитан Валентино Мацола.
На 4 май 1949 г. всички освен един контузен играч на Гранде Торино загиват при самолетна катастрофа на хълма Суперга в покрайнините на Торино. Клубът така и не се съвзема от трагедията и след десетина посредствени сезона отпада в Серия Б през 1958/59, връщайки се в Серия А още през следващия сезон.
От началото на 60-те до края на 80-те Торино постига добри резултати в Серия А, включително и в шампионската титла през 1975/76. След края на 80-те следват възходи и падения, а клубът се лута между Серия А и Серия Б, но печели Купата на Италия през 1992/93 и купата Митропа през 1990/91. Сред най-добрите резултати на отбора се нарежда и финалът за Купата на УЕФА през 1991/92, когато Торино завършва 0:0 като гост и 2:2 като домакин с холандския Аякс. Торино, макар и непобеден, губи трофея, заради повечето голове на Аякс на чужд терен.
През 2004/05 Торино завършва на 3-то място в Серия Б и след като печели плейофите се връща отново в Серия А. Въпреки това италианската федерация изключва Торино и Месина заради финансовите проблеми на двата отбора. Месина обжалва и успява да се върне в Серия А, но не и Торино, който се разпада.
Благодарение на Лодо Петручи (италианският закон, който позволява на даден спортен клуб, който е пряк приемник на закрит вече такъв, да започне надпревара с една дивизия по-напред от предишния, вече изпаднал), се формира нов клуб с настоящото название Торино, който заиграва отново в Серия Б. Закупен от предприемача Урбано Кайро, през сезон 2005/06 Торино завършва на 3-то място в Серия Б, което му дава право да играе плейоф за влизане. Торино побеждава Мантова на финала и влиза в Серия А.
Дори и през най-слабите си сезони Торино често успява да спечели дербитата с Ювентус. Преди 1990 г. в продължение на 30 години клубът дели с Ювентус Стадио Комунале, където се премества от Стадио Филаделфия – домът на Гранде Торино. В периода 1990 – 2006 г. играе на вече несъществуващия 69 040-местен стадион Деле Алпи заедно с Ювентус. От началото на сезон 2006/07 отборът се мести на нов, собствен, по-малък стадион – Стадио Гранде Торино (който е преустроения бивш Стадио Комунале).
Като домакин Торино играе с тъмночервени фланелки и бели гащета (понякога и изцяло в тъмночервено), а като гост – изцяло бял екип.
„Гранде (Великият) Торино“ е прякорът, с който отборът от 40-те години е известен в Италия. Торино поставя изключително важни рекорди в италианския футбол, някои от които не са надминати и до днес.
Гранде Торино използва схемата 4-4-2 10 години преди световната титла на Бразилия през 1958 г., а някои от схемите на отбора са използвани 35 години по-късно от отбора на Холандия, който през 70-те години налага Тоталния футбол.
Националният отбор на Италия по това време се състоял почти изцяло от играчи на Торино, от които 8 – 9 титуляри. На 11 май 1947 г. в приятелския мач с Унгария „адзурите“ започват с 10 футболисти от Торино и с вратаря на Ювентус Сентименти IV. Мениджърът на националния отбор Виторио Поцо заменя преди мача титулярния вратар Валерио Бачигалупо, защото иначе е щяла да играе цялата единадесеторка на „Гранде Торино“!
Серия А
Шампион (7): 1928, 1942/43, 1945/46, 1946/47, 1947/48, 1948/49, 1975/76 (плюс една отнета титла през 1927, но неприсъдена на друг отбор)
Вицешампион (10): 1898, 1899, 1900, 1906/07, 1914/15, 1928/29, 1938/39, 1941/42, 1976/77, 1984/85
.svg){kind=small}
Купа на Италия: '
Шампион (5): 1935/36, 1942/43, 1967/68, 1970/71, 1992/93 Финалист (8): 1937/38, 1962/63, 1963/64, 1969/70, 1979/80, 1980/81, 1981/82, 1987/88
Суперкупа на Италия
Финалист (1): 1993/94
Серия Б
Шампион (3): 1959/60, 1989/90, 2000/01 Финалист (1): 1991/92
Купа Митропа:
Носител (1): 1990/91
Носител (1): 1990
Финалист (1): 1993 Финалист (1): 1908 Финалист (1): 1971 Носител (1): 2016/17 Финалист (1): 1987 Финалист (1): 1910Към 2 септември 2019 г.
| Вратари | |
|---|---|
| 18 |  Самир Уйкани |
| 25 | Антонио Розати |
| 39 | Салваторе Сиригу |
| Защитници | |
|---|---|
| 4 |  Лянко |
| 5 | Армандо Ицо |
| 14 | Кевин Бонифаци |
| 15 |  Кристиан Ансалди |
| 17 |  Вилфрид Синго |
| 29 | Лоренцо Де Силвестри |
| 30 | Кофи Джиджи |
| 33 |  Никола Н'Кулу |
| 34 |  Ола Айна |
| 36 | Глейсон Бремер |
| 93 |  Диего Лаксалт |
| 99 | Алесандро Бонджорно |
| Халфове | |
|---|---|
| 7 |  Саша Лукич |
| 8 | Даниеле Базели |
| 23 |  Суалихо Мейте |
| 88 |  Томас Ринкон |
| Нападатели | |
|---|---|
| 9 | Андреа Белоти  |
| 10 |  Яго Фалке |
| 11 | Симоне Дзадза |
| 20 | Симоне Едера |
| 21 | Алекс Беренгер |
| 24 | Симоне Верди |
| 27 | Виторио Париджини |
През сезон 1920/21 Първенството на Италия се провежда чрез местни елиминации. Така например отборите от Регион Пиемонт са събрани в две групи от по 6 отбора, от които (всеки отбор играе с всеки на системата на разменното гостуване) трябва да се излъчат представителите на региона. Всички излъчени отбори от всички региони са поставени в 4 групи по 4 отбора, като само първият отбор от групата се класира за следващата фаза – 1/2-финал, директни елиминации.
След като завършва втори в регионалните групи и се класира напред, Торино попада в група с Леняно, Падуа и Мантова. Накрая отборите на Торино и Леняно заемат първите две места с по 8 точки. В отделен мач трябва да се излъчи победител, който да отиде на полуфиналите. Точно в този мач, след 1:1 в редовното време и две продължения по 30 минути, в 8-ата минута от третото продължение, отборите се отказват и напускат терена.
Победителят трябва да играе на полуфинал с отбора на Болоня, но се стига до решението Болоня да се класира направо на финала срещу Про Верчели. Шампион на 17 юли 1921 г. става Про Верчели след победа с 2:1.
Мачът между Торино и Леняно остава в историята като най-дългият мач за първенството на Италия.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
