Томо Смилянич

Томо Смилянич – Брадина (на сръбски: Томо Смиљанић – Брадина; на македонска литературна норма: Томо Смилјаниќ — Брадина) е македонски сърбоманин, фолклорист, етнограф, писател, политик и деец на сръбската пропаганда в Македония.^[1]

Томо Смилянич Томо Смиљанић
сръбски фолклорист
Роден	13 юни 1888 г. Тресонче, Османска империя
Починал	10 май 1969 г. (80 г.) Белград, Социалистическа федеративна република Югославия
Учил в	Солунска сръбска гимназия Белградски университет

Биография

Томо Смилянич е роден на 13 юни 1888 година в мияшкото село Тресонче, тогава в Османската империя. Правнук е на Сарджо Караджа Брадина. Роднина е на българския просветен деец Мино Сарджов. Завършва основното си образование в родното си село и в Битоля, в българско и сръбско училище. В 1906 година завършва Сръбската гимназия в Солун. Работи като сръбски учител в периода 1906 - 1911 година в Тресонче, Долно Мелничани и Галичник (1906 - 1911). Започва да учи във Философския факултет в Белград. Стипендиант е на дружеството „Свети Сава“. Прекъсва учението си, заради подготовката за Балканската война и се завръща в Македония като сръбски четник. Взима участие в Балканските войни. След изтеглянето на Сръбската армия на Корфу през Първата световна война е демобилизиран и изпратен във Франция, където завършва география и история в Клермон-Феран от 1917 до 1919 година.

След това работи като учител в гимназиите в Тетово (от 1920 до 1921 година) и в Скопие (от 1921 до 1927 година). По-късно Смилянич преподава в Търговската академия в Скопие в периода 1927 до 1931 година. В 1930 година защитава докторска дисертация във Франция на тема „Нашите стари племена мияците и бърсяците в Южна Сърбия“. От изборите^[2] до 1934 година е народен представител от Галичко-Дебърската околия, а след това от 1935 до 1939 година е инспектор и началник на Просветното отделение на Вардарска бановина.

Пътува по Европа (1940–1941). Участва в Априлската война срещу Германия край Призрен. След разгрома на Югославия, работи в Педагогическото училище в Алексинац, където се пенсионира. След 1946 година живее в Белград, където умира през 1969 г.

Творчество

Литературната и изследователската си дейност Смилянич започва още по времето, когато работи като сръбски учител. Пише в различни вестници и списания, както и в научни сборници на Философския факултет и на Сръбската академия на науките в Белград. Автор е на изследвания върху Миячията и на по-известните мияци. Публикува свои текстове в Скопие, с което поставя началото на „Библиотека Македония“, която излиза от 1924 до 1928 година. В 1929 година я преименува на „Старовремска библиотека“, в която публикува и стихосбирки. На ръкопис остават романът „Горяни“, разказите за деца „Смиљеи босиље“, както и мемоарите „Моите спомени до 1912 година“.^[3][4][5]

• На планини и друге приповетке из Македоније, Скопје, 1924;

• Стојна и друге приповетке из Македоније, Скопје, 1924;

• Седи краљ, Скопје, 1925;

• Канонска визитација Река, Скопје, 1925;

• Маќедонски печалбари. Драма в пет акта с пеене, Прилеп, 1927;

• Песмарица, Скопје, 1929;

• Краљ слободар – Краљ миротворац, Скопје, 1936;

• Идеалисти (първи акт от драмата), „Јужни преглед“, Скопје, 1937.

Бележки

1. Ристовски, Блаже. Македонското поетско дело на Томо Смилјаниќ-Брадина (1888–1969) // „Современост“ XXIV (4). 1974. с. 307–327.
2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 72.
3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1384. (на македонска литературна норма)
4. Ристовски, Блаже. Македонскиот стих 1900–1944. Истражувања и материјали, I, Скопје, 1980, 133–164.
5. Стојановска, Јованка. Книжевното и научно дело на Томо Смиљаниќ-Брадина, Скопје, 1994.