From Wikipedia, the free encyclopedia
Тетида е естествен спътник на Сатурн, открит от Джовани Доменико Касини през 1684 г.
| Тетида | |
| естествен спътник на Сатурн | |
 Тетида, заснета от апарата Касини-Хюйгенс | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Джовани Доменико Касини |
| Дата | 21 март 1684 г. |
| Орбитални параметри | |
| Голяма полуос (a) | 294 660 km |
| Ексцентрицитет (e) | 0,000 |
| Орбитален период (P) | 45 часа 18 мин. 26 сек. |
| Инклинация (i) | 1,09° |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 1059,8 km |
| Маса (m) | 6,176×1020 kg |
| Средна плътност | 0,99 g/cm3 |
| Екваториална гравитация | 0,16 m/s2 |
| Период на въртене | 45 часа 18 мин. 26 сек. (синхронен) |
| Наклон на оста | 0,034° |
| Албедо | 0,8 |
| Повърхностна температура (T) | 86 K (средна) |
| Атмосферни характеристики | |
| Атмосферно налягане | няма |
| Тетида в Общомедия | |
Касини нарича четирите спътника на Сатурн, които открива, (Тетида, Диона, Рея и Япет), с колективното име Sidera Lodoicea или Звездите на Луи в чест на крал Луи XIV. Преди 1847 г. астрономите са наричали всички спътници Сатурн 1 до Сатурн 7, включвайки в поредицата и Титан, Мимас и Енцелад. През 1847 г. синът на Уилям Хершел – Джон Хершел в своята публикация „Резултати от астрономически наблюдения направени на нос Добра надежда“[1] предлага използването на съвременните имена на спътниците, като им дава имената на титаните и братята и сестрите на бога Кронос.
Диона понякога бива наричана Сатурн 3.
Тетида е изградена предимно от лед и е сходна по строеж с Диона и Рея. Плътността на спътника е 1,21 g/cm3, сочеща че той е изграден почти изцяло от лед. Повърхността му е осеяна с множество кратери и се наблюдават пукнатини и разломи в леда.
На Тетида се наблюдават два основни вида терен: райони, гъсто осеяни с кратери, и тъмни пояси с по-малко кратери, простиращи се по дължината на спътника. За последния вид терен се счита, че в миналото на Тетида е бил геологически активен.
На задното полукълбо на Тетида се намира кратера Одисей, чийто диаметър от 400 km съставлява почти 2/5 от диаметъра на спътника. Въпреки че очертанията на кратера са видни, релефът му е почти гладък поради слягването на ледената кора на Тетида в период на милиони години.
Друга забележителност на Тетида е Ithaca Chasma („Пропастта Итака“), широка 100 km и дълбока от 3 до 5 km и простираща се на дължина 2000 km или приблизително 3/4 от обиколката на Тетида. Предложени са две теории за произхода на пропастта Итака. Според първата тя е образувана вследствие на разширението на спътника, след като течната в миналото вода във вътрешността му е замръзнала (ледът има по-малка плътност от водата). Това разширение е причинило разломи по повърхността на Тетида, което също е заличило много от по-старите кратери. Според другата теория пропастта се е образувала след сблъсъка с астероида, образувал кратера Одисей под действието на сеизмичните вълни, породени от удара.
Температурата на повърхността на Тетида е -187 °C.
В троянските точки L4 и L5 се намират коорбиталните спътници Телесто и Калипсо.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
