Теодора Димова

Теодора Димитрова Димова е българска писателка и драматург.

Теодора Димова
българска писателка
Теодора Димова в Москва, септември 2013 г.
Родена	19 септември 1960 г. (64 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учила в	Софийски университет
Работила	учител по английски, редактор в радио, писател, драматург
Литература
Жанрове	роман, пиеса, есе
Известни творби	„Майките“ (2006)
Награди	„Развитие“ (2004) Наградата на Bank Austria за източноевропейска литература (2007) Наградата на София в раздел литература (2007) „Христо Г. Данов“ (2010) „Стоян Михайловски“ (2019) Голяма награда за литература на Софийския университет (2022) Вазова награда (2023) Хеликон (2023)
Семейство
Баща	Димитър Димов

Биография

Теодора Димова е родена през 1960 г. в София в семейството на писателя Димитър Димов. Когато е на 5 години, баща ѝ умира. Тя споделя, че често препрочита романите на баща си и не може да им се насити. Завършва 114 АЕГ и английска филология в Софийския университет „Кл. Охридски“. Специализирала е в Royal Court Theatre в Лондон.

Била е журналист, преводач, преподавател по английски. В настоящето работи в редакция „Радиотеатър“ на БНР. От 2012 г. е колумнист към Портал Култура.^[1]

Авторка е на 9 пиеси, поставяни в страната и в чужбина. Есеистичните ѝ текстове са събрани в книгите „Четири вида любов“, „Ороци“, „Зове овцете си по име“ и „Кръст от пепел“.^[1]

През 2007 г. „Майките“ спечели Голямата награда за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика. „Адриана“ е преведена във Франция и Чехия, по романа е направен филмът „Аз съм ти“.^[1]

През 2024 година е избрана за член-кореспондент на Българската академия на науките.^[2]

Творби

Пиеси

• Фюри
• Стая №48
• Ерикапайос
• Калвадос, приятелю
• Игрила
• Платото
• Неда и кучетата
• Елин
• Стопър
• Замъкът Ирелох
• Без кожа
• Змийско мляко
• Кучката
• Любовници

Романи

• Емине. Пловдив: Жанет-45, 2001.^[3][4][5]
• Майките. София: Сиела, 2006.^[6]
  • ((fr)) Meres. Превод на френски Мари Врина. Paris: Edition des Syrtes, 2006.
  • ((de)) Die Mutter. Превод на немски Александер Зицман. Klagenfurt: Wieser Verlag, 2007.
  • ((sl)) Maikite. Ljubljana: Morjana Publishing House, 2007.
  • ((pl)) Matki. Превод на полски Ханна Карпинска. Warsaw: PIW Publishing House, 2008.
  • ((ru)) Матери. Превод на руски Зоя Карцева. Москва: Центр книги Рудомино, 2012, 224 с. ISBN 978-5-905626-55-5
• Адриана (2007)
• Марма, Мариам. София: Сиела, 2010.^[7]
• Влакът за Емаус. София: Сиела, 2013, 154 с.^[8]
• Поразените. София: Сиела, 2019, 252 с.
• Не Ви познавам. София: Сиела, 2023, 444 с. ISBN 9789542842163

Есеистика и публицистика

• Четири вида любов. София: Сиела, 2014, 212 с. ISBN 978-954-28-1506-8
• Ороци. София: Сиела, 2015, 256 с. ISBN 978-954-28-1933-2^[9]
• Молитва за Украйна. София: Сиела, 2023, 108 с. ISBN 9789542842606

Теодора Димова в НБУ, февруари 2020 г.

Признание

• Първата ѝ пиеса „Фюри“ печели през 1987 г. награда на конкурс в БНР.
• През 2000 г. печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национален конкурс по драматургия.
• Ръкописът на романа „Майките“ печели голямата награда на конкурса „Развитие“ за 2004 г.
• Романът „Майките“ печели наградата на Bank Austria за източноевропейска литература за 2007 г.^[10]
• Романът „Майките“ печели наградата на София в раздел литература за 2007 г.
• Романът „Адриана“ е номиниран за наградата Вик за 2008 г.
• През 2010 г. „Марма, Мариам“ печели националната награда за литература „Христо Г. Данов“.
• Романът „Марма, Мариам“ е сред номинираните за националната награда за съвременна българска проза „Хеликон“ за 2010 г.^[11]
• Романът „Влакът за Емаус“ е сред номинираните за националната награда за съвременна българска проза „Хеликон“ за 2014 г.^[12]
• Носител е на Голямата награда за литература на Софийския университет за 2022 г.^[13]
• Носител е на Националната Вазова награда за 2023 г.^[14][15][16]
• През 2023 г. става носител на наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ за романа „Не ви познавам“.^{[17][18][19][20]}

Източници

1. Теодора Димова на сайта на издателство „Сиела“.
2. https://www.bas.bg/?p=51816
3. Теодора Димова, Откъс от романа „Емине“, електронна публикация на 10 юли 2001 г. в „Литературен клуб“.
4. Милена Кирова, „Живият Дебют и традиция“, рец. в „Култура“, бр. 28, 20 юли 2001 г.
5. Светлана Стоянова, „Реквием на една мръсница“, статия в електронно списание LiterNet, 09.09.2009, № 9 (118).
6. Дияна Иванова, „Майките“ от Теодора Димова“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.02.2009, № 2 (111).
7. Димитър Камбуров, „Живият хляб: истина и/или път“, рец. в „Култура“, бр. 18 (2591), 13 май 2010 г.
8. „Теодора Димова за самотата на Христос и нашето непостоянство“, интервю на Сандра Керелезова по повод излизането на романа, pravoslavie.bg, 16 април 2014 г.
9. Деян Енев, „Уроците на „Ороци“, отзив в Портал за култура, изкуство и общество, 2 декември 2015 г.
10. „Bulgarian Dimova wins „Eastern European Literature Award“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сайт на Bank Austria, 5 октомври 2006 г.
11. Награда „Хеликон“ 2010, пролетни номинации, сайт на награда „Хеликон“.
12. Награда „Хеликон“ 2014, зимни номинации, сайт на награда „Хеликон“.
13. „Теодора Димова е лауреат на Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски““, сайт на Софийския университет, 22 ноември 2022 г.
14. „Теодора Димова получи Вазовата награда за литература“, БНТ, 9 юли 2023 г.
15. „Теодора Димова е отличена с Националната Вазова награда за литература“, БНР, 10 юли 2023 г.
16. „Теодора Димова с Вазовата награда за литература“, „Площад Славейков“, 10 юли 2023 г.
17. Темз Арабаджиева, „Не ви познавам“ от Теодора Димова стана носител на „Орлето на Хеликон“, Културни новини, 15 декември 2023 г.
18. „Теодора Димова е тазгодишният носител на литературната награда Хеликон“, ОфНюз, 15 декември 2023 г.
19. „Теодора Димова с „Орлето на Хеликон“, Площад Славейков, 15 декември 2023 г.
20. „Теодора Димова спечели наградата „Хеликон“, Дневник, 15 декември 2023 г.

Външни препратки

• Произведения на Теодора Димова в Словото
• Теодора Димова в Литернет
• Статии на Теодора Димова в Портал Култура
• Теодора Димова в Public Republic Архив на оригинала от 2014-03-21 в Wayback Machine.
• От и за Теодора Димова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Интервюта

• „Теодора Димова: Осъдени сме на липса на обич“, интервю на Людмила Габровска, в. „Новинар“, 27 август 2005 г.
• „Теодора Димова: Забравихме да оцеляваме духовно“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., интервю на Таня Джоева, сп. „Ема“, 2007 г.
• „Теодора Димова: Човекът не може сам, без църквата, да се справя с вярата си“, интервю на Аглика Георгиева, в. „Новинар“, 5 май 2010 г.
• „Теодора Димова: Няма истинска утеха извън църквата“, интервю на Емил Димитров, Vesti.bg, 20 декември 2011 г.
• „Теодора Димова: Българите от времето на баща ми са били по-различни от нас. Погледнете лицата им“, интервю на Невена Борисова, e-vestnik, 22 юни 2012 г.
• „Теодора Димова: Не се страхувай“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сп. „За хората“, бр. 206, 24 юли 2012 г.
• „Теодора Димова: Литературата е покаяние“ Архив на оригинала от 2017-02-11 в Wayback Machine., интервю на Димитър Генчев, в. „Стандарт“, 31 август 2012 г.
• „Теодора Димова: Самозапалването е заредено с надежда“ Архив на оригинала от 2013-04-21 в Wayback Machine., интервю на Стойко Стоянов, в. „Фактор“, 25 март 2013 г.