Текирска река

Текирска река е река в Южна България – Област Стара Загора, община Чирпан и Област Пловдив, община Първомай, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 33 km.

Текирска река
Местоположение – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България Област Стара Загора Община Чирпан Област Пловдив Община Първомай
Дължина	33 km
Водосб. басейн	96 km²
Начало
Място	на 2,8 km северно от село Средно градище Чирпански възвишения
Координати	42°20′17.87″ с. ш. 25°17′29.04″ и. д.42.3383° с. ш. 25.2914° и. д.42.3383, 25.2914
Надм. височина	479 m
Устие
Място	ляв приток на Марица → Бяло (Егейско море)
Координати	42°07′12″ с. ш. 25°19′17.04″ и. д.42.12° с. ш. 25.3214° и. д.42.12, 25.3214
Надм. височина	116 m

Текирска река извира под името Малката река на 479 m н.в. в южното подножие на Чирпанските възвишения на около 2,8 km северно от село Средно градище, община Чирпан. Реката ориентира течението си в южна посока и протича в дълбока долина. След село Спасово навлиза в Горнотракийската низина, като тук долината ѝ е плитка и с малък надлъжен наклон. Влива се отляво в река Марица на 116 m н.в., на 600 m южно от село Добри дол, община Първомай.

Площта на водосборния басейн на реката е 96 km², което представлява 0,18% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

• на запад – с водосборния басейн на Омуровска река, ляв приток на Марица;
• на изток – с водосборния басейн на Старата река, ляв приток на Марица.

Основен приток – Сухата река (десен).

Реката е с дъждовно подхранване, като максимумът е в периода януари-май, а минимумът – юли-октомври.

По течението на реката са разположени село Средно градище и град Чирпан.

В Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване, като за целта по течението ѝ са изградени 3 микроязовира (най-голям язовир „Чирпан").

Вижте също

• Списък на реките в България
• Списък на реките в България по водосборни басейни

Топографска карта

• Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

• Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 488.