Тасе Христов

Атанас (Тасе) Христов Тодоров с псевдоним Аврам Барон^[1] и Барун^[2] е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Тази статия е за стружкия деец на ВМОРО. За леринския вижте Тасе Христов (Прекопана).

---

Тасе Христов
български революционер
Роден	20 май 1868 г. Присовяни, Османска империя
Починал	неизв.
Тасе Христов в Общомедия

Тасе, Цветко и Дойчин Христови

Биография

Тасе Христов е роден в стружкото село Присовяни, тогава в Османската империя. По занаят е дюлгерин. В 1898 година влиза във ВМОРО и първоначално е терорист на организацията. От 1899 година е четник и до 25 март 1903 година е в четата на Никола Русински, заедно с баща си Христо Ангелов и братята си Цветко Христов и Дойчин Христов - също революционери от ВМОРО.^[3] През лятото на 1902 година става районен войвода на Малесията и Охридско.

На 15 март (стар стил) 1903 участва в сражението с турците при Оздолени, в което е убит поручик Тома Давидов.^[4]

При подготовката на Илинденско-Преображенското въстание Тасе Христов е войвода на Малесиевската чета. Секретар на четата е Арсени Йовков. Тасе Христов участва на събрание, заедно с Христо Узунов, Деян Димитров, Никола Митрев, Антон Кецкаров, Александър Чакъров и Лазар Димитров за Охридския революционен район. Делегат е на третото заседание на Смилевския конгрес на ВМОРО.^[5] Избран е за горски началник на Малесията.

По време на въстанието четата, ръководена от Тасе Христов, напада аскера в село Елевци. Водят редица сражения, заобиколени от редовен аскер и сформирани в Жупа башибузушки отряди. На 4 август се прехвърлят в Горно Дебърско, където продължили действията си заедно с четите на Смиле Войданов.

Във втората половина на септември, след като събират и скриват оръжието от демобилизираните чети в района Тасе с братята си Цветан и Дойчин бягат в България, водени по разработен канал от кичевския войвода Ванчо Сърбаков^[6]

През Балканската и Междусъюзническата война Тасе Христов е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 3 рота на Шеста охридска дружина.^[7] През Първата световна война служи в Единадесета пехотна македонска дивизия.^[8][9]

След войната се включва във възстановената Вътрешна македонска революционна организация на 3 април 1925 година е назначен от Централния комитет за войвода на Ресенска околия с 9 четници.^[10]

Активист е на Стружкото благотворително братство.^[11]

Външни препратки

• Илинденско востание - Борбите во Охридско
• Спомени - Лазар Димитров

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.
2. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 92.
3. Русински, Никола, „Принос към историята на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (градивен период) за времето 1900-1903 год.“
4. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 114-115.
5. Чекаларов, Васил. Дневник 1901 - 1903 г. София, ИК „Синева“, 2001. ISBN 954-9983-11-0. с. 227.
6. Анастасов, Йордан. „Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968“, „Спомени на Смиле Войданов“ стр.204, 206, 210
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 780.
8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 180-181.
9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 502-503.
10. Македония История и политическа съдба, Том II, 1912 – 1941 г.“, Колектив, Издателство „Знание“ ООД, София, 1996 г., стр. 168.
11. Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 48.